Демокрацията като политическо участие

Създаването на демокрацията чрез договор почива на два правови документа. В естественото състояние шества социален хаос, който не е подчинен на никакви установени правила. Поради това хората трябва да се обединят в това, че искат да живеят в едно управлявано от закони общество. Трябва да се приеме обединителен договор (pactum unionis), чрез който хората да се обединят в едно политическо тяло. Но това не е достатъчно. Трябва да бъде създадена и държавна власт, която съблюдава спазването на приетите правила или закони, и е в сътояние да ги наложи. Обединителният договор трябва да бъде последван от допълнен договор за подчинение (pactum subiectionis). Трудно е да се обобщи съотношението между двата договора, и в историята на политическата философия на Новото време са развити множество хетерогенни модели на решение, като конструкциите между акцента върху подчинението и съгласието не са твърдо установени, между единия, по-скоро авторитарен и другия, по-скоро демократичен държавен модел.

От времето на античната демократична теория са останали два въпроса, които са определящи участието на демокрацията в съответните промени в политиката и в нейната същност:

• Демокрацията подлежи ли, и ако "да", по какъв начин, на цикличен процес? Тя израз на растящите обществени и политически потребности ли е, за да променя по такъв начин съществено своя характер вследствие на вътрешно изтощение и промяна на формата и съдържанието, че да бъде определяна за предпочитана, или да направи място на други, вероятно олигархически концепции на организацията на политиката и управлението в едно общество?