Делба на наследство - общи положения. Видове. Действие.

Когато наследодателя е оставил само един наследник цялото наследство преминава в негова полза. Но когато има няколко наследници между тях се създава имуществена общност и не могат да прекратят тази общност посредством делба на наследствено имущество.

Делбата прекратява общността и превръща идеалните части на сънаследниците в реална собственост за всеки един от тях. Делба може да иска всеки сънаследник, макар да има противно разпореждане на наследодателя или противна уговорка между наследниците. Делба е недопустима само ако закона разпорежда друго и ако това е несъвместимо с предназначението на вещта Наследника може да иска делба трябва да приеме откритото наследство. Правото да се иска делба не е ограничено със срокове. За да бъде валидна делбата в нея трябва да вземат участие всички сънаследници иначе тя ще е недействителна. Не могат да искат делба сънаследници, на които са завещани конкретно определени имоти и сънаследници придобили имот по давност.

Видове - пълна- частична /част от наследствената общност/;обикновена-допълнителна; доброволна- съдебна.

Ако някой от сънаследниците са съгласни, за тях може да бъде определен един общ дял равен на сбора на личните им дялове - при наследство по право на заместване /наследници от 1-во коляно/.

Съдебна делба - когато сънаследниците не постигнат съгласие относно разпределението на наследеното имущество, делбата се извършва от съда. Районният съд по местооткриване на наследството.

Производство - 2 фази:

-ва фаза - всички действия от подаване на молбата, предявяване на иска до постановяване на решението, наследника, който иска извършване на делбата трябва да подаде в писмена молба. Той трябва да установи, че наследодателят е починал, че лицата, които са посочени като страни са единствените негови наследници, както и че имоти са останали от наследодателя - става с удостоверение от общината или други писмени доказателства. В първото съдебно заседание може да се иска включване на нови имоти или изключване на някои. Въз основа на установените факти съдът се произнася по допустимостта на делбата. В това решение съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Имотите, чиято делба е допусната трябва да се индивидуализирани, като за движими вещи се посочи във владение на кого от съделителите са. Ако някой от тях не са налице, делба за тях не се допуска. Може да се иска от наследника, по чиято вина липсват вещите да заплати част или стойността им. II -ра фаза - преглеждане на сметките между наследниците.

2. Разпределяме на имотите, чиято делба е допусната - 1-во касае се за сметките, които произхождат от права и задължения във връзка с открито наследство - това, което всеки наследник дължи на наследодателя и това, което дължи на другите наследници във връзка със собствеността между тях. Исканията за уреждане трябва да бъдат предявени в първото по делото заседание след влизане в сила решението за допустимост на делбата. Те трябва да бъдат предявени в давностен срок- 5 г. от момента на предявявано на иска за делба. По всички предявени искания съдът се произнася с решение, което решение може да се обжалва. Влязлото в сила решение има сила на присъдено нещо. 2- ро разпределяне на имотите чрез дялове в натура при образуване на дяловете съдът трябва да се съобрази с влязлото в сила решение. Делбата в натура се извършва доколкото това е възможно - приложима е при делба на еднотипни имоти. Имоти които не могат да се поделят удобно те се предоставят за публична продан.