По думите на знаменития италиански критик Франческо де Санктис Декамерон се появява като гръм от ясно небе. С лек и жизнерадостен смях Бокачо подлага на присмех всичко свято на своята епоха, с карикатурна веселост изобразява нравите и скритите страсти наи пороци на своите съвременници. За разлика от мрачния Данте, бокачо показва веселото безпътство на ненаказаните грешници и със смях се разделя с миналото. С блестящо перо осъществява преврат в прозата, като завладява публиката с жизнерадостното си изкуство. Простонародните разкази на бокачо съкрушават средновековната крепост на католическата вяра, утвърждават правото на човека да живее щастливо на земята, променят средновековната представа за жената. Декамерон е революционна творба, която изцяло реформира представите за света.

Непосредствен тласък за написването на книгата е чумната епидемия във флоренция (1348-1350). Смята се, че бокачо е работил върху декамерон между 1348 и 1353 година. Като източници са му послужили италиански фолклорни разкази, източни легенди и приказки, латинската Книга на седемте мъдреци, анонимният сборник Новелино, от които идеята за общия брой на разказите.

Пълното заглавие на книгата гласи: започва книгата, наречена декамерон, назована принц Галеото, в която се съдържат сто истории, разказани в течение на десет дена от седем дами и трима младежи .

Предолага се, че чрез странното заглавие Декамерон писателят е искал да блесне с филологическа ученост и че то до известна степен е аналогично на съчинението на св. Амброзий Хексамерон. Вероятно бокачо е имал идея да противопостави човешкия свят на декамерона на божественото творение (шестоднева), антропоцентризма на теоцентризма.

Сюжет и тема

Книгата Декамерон съдържа 100 новели, разказани от 10 младежи - седем жени и трима младежи в продължение на 10 дни. Във встъплението авторът определя целта на събирането и разказването на развлекателни истории да ангажират вниманието на четящите(слушащите) и да го отклоняват от лоши мисли. Героите се срещат по време на утринната служба във флорентинската църква Санта Мария Новела и по предложение на най-възрастната сред тях Пампинея, решават да се оттеглят на недостъпно място, в едно извънградско имение, за да се опазят от върлуващата чума. Седемте жени са свързани с роднинството или приятелство, а тримата