Моралът и любовта на ренесансовия човек в романа, според Декамерон на Бокачо

Любовта не е само чувство тя е и импулс, който сплотява хората и движи света. В нея се крие магическа сила. Тя те кара да разтвориш въображаеми криле и да литнеш толкова високо, че да виждаш целия свят. И когато любовта е изпълнила цялото ти сърце, ти си готов да я предадеш на всички, за да се почувстват и другите така, както се усещаш ти самият. Защото любовта превръща отрицателните сили в положителни и затова носи много радост. Но често изживяването на любовта влиза в противоречие с нормите на обществения морал, защото дори чувствата трябва да бъдат съобразени с някакви правила, които да отделят доброто от злото. И точно това се е опитал да разкрие Джовани Бокачо в знаменитата си книга Декамерон.

Моралът и любовта са понятия, които са свързани помежду си, но често разбиранията за всяко от тях зависят от конкретната ситуация. Красивото човешко чувство може да донесе най-щастливите мигове в живота ти, но може и да нарани, да обиди, да разочарова. То може да бъде порив за благородни дела, но може да се превърне и в оръдие на греха и злото. Доказват го историите, разказани от Бокачо.

Някои от разказаните истории ни убеждават, че импулсите на любовта могат да противоречат на изискванията на морала. Такъв пример е историята за Ричардо Мутоло, който е женен за млада, мила и хубава жена, но обича Катела съпругата на неговия приятел. Ричардо не успява да постигне целта си и прибягва до хитрост. Той казва на Катела, че нейният мъж е определил среща на жена му и я убеждава на срещата да отиде самата тя. Ревнивата съпруга се вслушва в съвета му и там попада в обятията на влюбения измамник. След като със закъснение разбира истината, тя се заканва да му отмъсти, но в последствие се отказва, защото е разбрала, че целувките на любовника са много по-сладки от целувките на съпруга. В тази история откриваме измама, лъжа, погазено приятелство, отмъстителен гняв все неща, които моралът осъжда. Но има и едно огромно оправдание: любовта. Поуката е в идеята, че красотата в чувството и в осъществяването му може да оправдае греховете. Защото Бокачо не произнася присъда над героите, а просто ни запознава с границите на действие на обичта широки и всеобемни като живота.

Любовта в Декамерон прави героите жестоки и коварни, но често ги превръща и в благородни и жертвоготовни личности. Тя може да превърне в рицари на нравствеността дори и най-низшите духом. Това ни подсказва новелата за Чимоне. Влюбвайки се, той поумнява. Научава се не само да чете и пише, но усвоява науките, изкуствата, военното дело. Тази любов превръща довчерашния нещастник в смел, решителен и умен човек. За такъв тип хора е немислимо да прекрачат границите на общоприетите норми на морала.

Неморално е нетърпението на Пинучо да увенчае с наслада чувството си към красивата Николоза. Още по-греховен изглежда начинът, по който младежът и приятелят му се възползват от гостоприемството на стопаните и злоупотребяват с него. Удоволствието, което изпитват той и другарят му вследстие на недоразуменията през нощта, също е греховно. Но в края на историята всички са