"Декамерон", Джовани Бокачо

Ден , новела V

"Декамерон" на Джовани Бокачо е сборник от 100 новели, разказани от десетима души в продължение на 10 дни . Във всяка една се разкрива важна житейска поука , която обогатява познанията ни за човешката същност , както и за човешкото общество с неговото изключително разнообразие от характери, интереси , амбиции и стремежи . С една богата изразност , образност и езиково многообразие дава възможност да се преосмислят ценностите в човешкия живот и да се осмеят комичните ситуации , в които изпадат , поради глупостта и слабоумието си.

Хората са потискани от морални и религиозни забрани , правила и догми и се страхуват да ги прекрачат . Затова Бокачо поставя на преден план новия хуманистичен поглед на човека . Повод за подобно преосмисляне става едно жестоко изпитание за жителите на Флоренция - страшния мор на чумата , която безмилостно погубва живота на всеки , покосен от силата й . Тук се проявяват всички скрити досега качества на средновековния човек . Загрижени единствено за себе си , много от хората безцеремонно зарязват семейство и близки . В поведението на флорентинците проличават егоизма , алчността , безсърдечието , безотговорността , лицемерието и бездуховността .

С този проблем Бокачо започва своето знаменито произведение . Но на фона на това бездушие изпъкват десетима души , които желаят да се спасят от тегобата и прекарват дните си затворени в една уютна вила извън града в песни , танци и разказване на чудни новели . Чрез техните слова се обогатява представата ни за света , за човешката същност и начините за опазването им .

Първият ден е посветен на беседването по въпроса кому какво най-много се нрави и всеки един от героите разказва по една поучителна история . Новелата , разказана от Емилия ( новела V ), представя как един прост и почтен мирянин разобличава алчността на един монах с няколко духовити и похвални слова . Тя доказва , че остроумието е богатство , което може да обори думите на лицемерните набожни монаси . Разкрива се истинската същност на духовните лица на църковна служба и се отразява реалната обстановка в храмовете по онова Бокачово време .

Главно действащо лице в тази новела е един " монах минорит " - инквизитор . Както всички подобаващи духовници и той се представя за ревностен крепител на Христовата вяра , но изпод монашеското расо се крие напълно различна и порочна личност , чието поведение е в противоречие с морала на Църквата . Реалният му лик е конфликтно противопоставен на фалшивата благочестивост на духовните му помисли . Той е част от святата почит към Бога , но е страстно изкушен от своите естествени чувствени и материални желания .

Този лъжовен монах се стреми да намери хора , чиято кесия е " добре натъпкана", и да се подиграе с вярата им . И ето , че попада на желаната мишена - богат и почтен човек , малко слабоумен и доверчив , който в нетрезво състояние се хвали : "Имам хубаво вино , че и сам Христос не би отказал чашка от него".

Признанието на този мирянин е добре дошло за алчния монах , който решава да се възползва от така създалата се ситуация и обвинява човечеца в богохулство и обида към Бога , изричайки , че Исус е пияница . Лошо е да се споменава напразно името Божие , но да се използва , за да излъжеш и измамиш невинен човек , в името на своето благополучие , си е жив грях .