Деформацията на възрожденския обществен идеал

в образа на Бай Ганьо

(Анализ на Алековата творба Бай Ганьо")

Работни въпроси:

1. Как е интерпретиран мотивът за пътя и пътуването в Алековата творба?

2. Как присъства опозицията *'свое-чуждо* в произведението в сравнение с ценностната й натовареност през епохата на Възраждането?

3. По какъв начин втората част на творбата актуализира възрожденската идеологема за "пътя завръщане"?

4. В какво се изразява Бай-Ганьовата мимикрия спрямо културните маркери на своето и чуждото?

5. Как се извършва деформацията на върожденския обществен идеал чрез
   ценностното му преобръщане в образа на бай Ганьо?

6. Кои са възрожденските митологеми, които знаково присъстват в поведението и речта на Алековия герой, прикривайки липсата на личностен и обществен морал?

Когато през 1895 г. Алеко Константинов издава своите дванадесет истории, чийто главен герой е Бай Ганьо, той ги обособява в четири части - "Бай Ганьо тръгна по Европа", "Бай Ганьо се върна от Европа", "Бай Ганьо прави избори" и "Бай Ганьо журналист". В литературната памет на четящите поколения обаче това авторово разделение се трансформира в две смислово и знаково обособени части - Бай Ганьо в Европа" и Бай Ганьо в България". Това на пръв поглед незначително и лесно обяснимо явление е твърде показателно за начина, по който българинът възприема Алековия герой. Той се срамува от него, смее му се, дори плаче, когато вижда неадекватността му в чужда културна среда ("Бай Ганьо тръгна по Европа"). От образа на героя в условно наречената втора част Бай Ганьо в България" българинът се ужасява, отвращава и "мълчи". Белезите на това "мълчание" можем да проследим при вторичната фолклоризация на образа- като герой на многобройни анекдоти и вицове. Тя го поставя в конфликтна ситуация винаги в чуждата културна среда и никога в културното пространство на своето. Като олицетворение на националните ни черти и характер Бай Ганьо най-често трябва "да се пребори" - с англичанина, с американеца, с французина и т.н. От тези състезания героят винаги излиза победител, благодарение на прагматизма, хитростта и способността си да лавира и да се възползва от ситуацията. Той е също толкова нахален, груб, "простак¹' спрямо европейския културен етикет, колкото и в Алековата творба. Българинът обаче компенсаторно неутрализира "не-културността" на Бай Ганьо, акцентирайки върху качествата му, които го правят победител. Често дори същата тази "некултурност" е главната причина за Бай-Ганьовия триумф. Смеховата култура пък е тази, която превръща негативите на Алековия пътуващ "европеец" в позитиви. Чрез това преобръщане своеобразно се компенсира уязвеното от критичното изобличение на автора национално самочувствие.

Като изваден от националния и регионален културен контекст на Балканите и положен в този на европейското, Бай Ганьо наистина се намира на границата на две култури (Н. Георгиев). Той не познава цивилизационните кодове на чуждото, каквито са езикът, облеклото, етикетът (нормите на хранене, регламентацията в общуването) и поради това ги разпознава като враждебни и заплашителни. Това от своя страна провокира у него стремежа към тяхното умишлено омаловажаване и отрицание, извършвано винаги чрез сравнението и утвърждаването със своето и познатото. Европа очаква от Бай Ганьо да приеме и да се научи на нейния културен модел, да се цивилизова. Той обаче отказва да възприеме чуждото по друг начин, освен като заплаха за изгубване на собствената идентичност (отзвук от възрожденския светоглед на българина), формираните през периода на османското владичество нагласи и черти на националния ни характер предполагат именно изолация, затваряне в собствената културна общност и мислене за чуждото в контекста на враждебното, застрашителното, асимилаторското. Тези нагласи все още живеят в съзнанието на следосвобожденския българин, какъвто е Бай Ганьо, но в образа на героя, извадени от историческия контекст, който ги е породил, те получават своята деформация. Героят обаче добре ги познава и използва - както по отношение на европейците, така и по отношение на сънародниците си в странство. Отказал да разбере различието на европейската култура и да я опознае, той следва единствено своя чисто прагматичен интерес, който мимикрира чрез външното използване на културните й знаци.

Националната и регионална ограниченост в светогледа на героя е ясно различима в текста на "Бай Ганьо тръгна по Европа". Но в него ясно различима е и авторовата позиция, приемаща категориите на европейското като еталон и критерий, спрямо който се обговаря и оценява своето, българското. Рецидивите на робството, провокирали формирането на определени светогледни нагласи у българина, обясняват, но не оправдават неадекватното поведение на Бай Ганьо. И в този смисъл показателни са поведението, реакциите и оценките на другите присъстващи българи.