Дефицитно финансиране на бюджета

Съставянето и определянето на приходите в държавния бюджет на която и да е държава изисква изключителен професионализъм и познаване на параметрите и поведението на основните пазарни субекти, както и на механизмите за манипулиране на макроикономиката.

Развитието на финансовата теория и практика показва наличието на два метода за събиране на държавни приходи данъчен и дългов. От практическа позиция съществуват три хипотези относно състоянието на държавния бюджет излишък когато приходите надвишават разходите за даден период от време, дефицит, когато разходите превишават приходите в абсолютна стойност през определен базов период /обикновено година/ и най-малко вероятния и практически невъзможен, но на теория възможен равенство между приходите и разходите.

Не е прието да се счита, че превишението на приходите над разходите е особено благоприятно, както и обратния вариант. Трябва да се знае, че дефицитното бюджетно финансиране почти винаги е за сметка на бъдещото потребление при равни други условия.

На базата на анализ на държавния бюджет, дълга и плащанията към него биха могли да се направят редица частни изводи, както за състоянието на публичния сектор, така и за икономическата активност на субектите. В общия случай ниското данъчно бреме стимулира инвестициите, привлича капитали, нараства производството, а от там експорта и данъчните приходи /и от корпоративни и подоходни данъци/. При поносима данъчна тежест /поносима, защото склонността за плащане на данъци по принцип е с негативна тенденция/ икономическите агенти избягват данъчните измами и укриването на данъци и по този начин наливат приходи в държавния бюджет по законоустановен начин, без да им бъдат налагани санкции.

Същността на анализа на дефицитното финансиране се състои в оценката на определени показатели за даден период от време. В теорията се разглеждат няколко основни показателя, които се формират на база на изходните данни от държавния бюджет. Те са в международната практика като цялостен унифициран инструмент на наблюдение и мониторинг върху състоянието на задлъжнялостта, намират приложение основните показатели, като чрез тях се представят данни за външния дълг основно на страните с нисък и среден доход. На база на тези данни се формират рейтинги на кредитна доверителност, които намират практическа приложимост при определянето на надеждността на държавата, длъжник. Те са:

1. Общ външен дълг към износа на стоки и услуги

2. Общ външен дълг към БНП

3. Общо обслужване на дълга към износа на стоки и услуги

4. Общи лихвени плащания към износа стоки и услуги

5. Резерви към общ външен дълг

6. Резерви към вноса на стоки и услуги

7. Краткосрочен дълг към общ външен дълг, други.

Използването на тези макроикономически агрегати дава възможност да се генерират коефициенти, които дават информация за възможностите да се обслужва дълга в пределен период от време. Тези показатели са основно залегнали в методиката за оценка на Световната банка и Международния валутен фонд.

Основната функция на анализа на дълга е преценка на текущото състояние и набелязване на бъдещи мерки за подобряване на разглежданите показатели. Непрекъснатия анализ е гаранция за правилното и навременно диагностициране на работата на бюджетната система и на икономиката изобщо.

Държавният дълг става законово обоснован чрез решение на правителствата, обикновено подкрепени с решения на съответния парламент. Структурата на бюджетния дефицит определя четири нива при последователно включване на главните направления от разходите по дълга, при което се формират следните базови категории:

1. Бюджетно салдо несъответствието между приходите и разходите в рамките на бюджетния период.

   1. Бюджетен суфицит /излишък/ - ако величината на бюджетното салдо е с положителен знак.

   2. Бюджетен дефицит ако величината на бюджетното салдо е с отрицателен знак. Примери за това изобилстват в бюджетната практика през последните