Децата на града

(Христо Смирненски)

Социална предопределеност на страданието

Христо Смирненски навлиза в нашата литература и оставя трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на неоправданите трудови хора. С дълбокото проникновение и изключителна поетична сила поета разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

В социалната поезия на Христо Смирненски страданието е внушено като трайна характеристика на човешкия живот. Страданието в стиховете на Смирненски е видяно в своята социална предопределеност.

Поет на града, авторът изразява съчувствието и неподправената си болка от участта на неоправданите, на обикновения човек, който е социално уязвен, физически унищожен и духовно ограбен, извежда художествени обобщения за духовното унищожение, обречеността справедливостта (Децата на града).

Заглавието на цикъла има обобщен характер, децата се разглеждат в най- широк смисъл. Това са всички онеправдани, чиито съдби са предопределени от влиянието на града и зависят изцяло от него.

Не случайно героите от цикъла Децата на града не са конкретизирани с имена. Те са типизирани образи, които носят авторовото обобщение за съдбата на страдащите от всички възрасти.

Петте стихотворения които оформят цикъла са: Работникът, Вълкът, Старият музикант, Братчетата на Гаврош и Уличната жена. Всяка творба е малка лирична драма, интерпретирана от Смирненски с искрено човешко пристрастие.

Авторът изразява вътрешната сила в емоционалните преживявания на работника от едноименното стихотворение Работник

Когато в ранна утрин изток се топи

в море от пламък златоален

върви той редом с бледоликите тълпи

и сам пламти от гняв запален.

Природната сила излъчва гневът на работника. Той сякаш пламти отвътре, от душата на човека. Протестът е като изгрев на нова идея. Запламтява мисъл за социална свобода. Затова и в море от пламък златоален се ражда гневът. Намереният символен образ е колкото поетичен, толкова и експресивно изразителен. Внушава човешкото право на социална справедливост. Пространствената среда- градът- е в контакт с екзистенциалните пориви на сърцето. Човекът вярва в романтичният оптимизъм на дръзката си мечта да промени света и Смирненски метафорично изразява неговата убеденост:

Под тежките му стъпки каменният град изтръпва

Пространството е одухотворено.Социалният мотив- битката за справедлив, нов живот- конфронтира каменния град и работника. Те са художествени опоненти, активни участници в защитаваната от Смирненски теза за нови екзистенциални стойности на човешкия живот непосилно тежък за потока от труженици, поели път на хлеб в стихотворението Вълкът :

Нощта повдига бавно траурния креп,

поръсен с утринни сълзи