Децата на Европа-еднакви и различни

(есе)

Детството значи много повече от времето между раждането и годините, когато вече си пораснал. Детството е времето, когато децата са в детската градина и училището, когато си играят, за да израснат силни и уверени с обичта и подкрепата на тяхното семейство и общество.

Децата са като цветята. Те стоплят с детския смях сърцата на родителите си, тъй както цветята разнасят благоуханието си навред.

Но както има различни цветя в градината и те всички ни радват с красотата си, така и децата на Европа са различни. Има деца с различен цвят на кожата-черни, жълти, бели; момиченца и момченца; деца говорещи различни езици, но разбиращи се на някакъв общ за тях, скрит език-може би усмивката; деца с различна вяра-в Бога или в Алах, но и с една обща вяра-в Доброто; деца бедни и богати,но носещи в себе си най-голямото богатство-ОБИЧТА.

Децата на Европа са с различна вяра-едни са православни, други католици, трети евангелисти, но има и мюсюлмани, вярващи в Алах. Това, че са от различна нация и с различно вероизповедание не ги прави по-малко граждани на Европа.Да, те са различни, но все пак са децата на Европа, независимо от цвета на кожата, религията, манталитета и гражданството им.

Децата са като роза-с чиста и искрена душа, способна да обича,истински и завинаги.Достатъчно е само да спечелиш детското сърце с добра душа, за да имаш приятел завинаги. В децата виждаме истината, защото те са най-чисти и искрени в този свят.Те винаги казват истината и затова на тях всички им вярват.

Децата може би от всички хора на света най-много мечтаят и вярват в чудеса. Та нали чудесата живеят във всяко едно сърце. Истината е, че всеки от нас яростно се бори, за да запази вярата си в тях, като едно малко дете, борещо се за своята голяма мечта.

Децата на Европа си приличат в много отношения.Обединява ги това, че са деца на съвременността, вярата им в доброто, общите им цели и копнежи.Те се стремят да постигнат целите и мечтите си с цената на всичко. Сега като граждани на Европа за тях няма никакви граници и се отварят все повече нови врати към по-голямо щастие.

Децата са всичко на този свят-радост и мъка, миналото и бъдещето на Европа. Те са минало, защото носят в себе си частица от своите прадеди, народ и своите родители; настоящето, защото са смисъла на техния живот и бъдещето, защото са тяхната надежда, за да стане по-добър света.