ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ... Д. ДЕБЕЛЯНОВ

В символно подредения смислов свят на стихотворението виждаме два ясно определени пласта. Първият е свързан с миналото и с присъщите му образи: тихият двор, тихият дом в белоцветните вишни, дните предишни, светлият хор на ангели. Вторият е светът на настоящето: затворът, позорът, сънят. А между тях са спомените, които са ту светли и прекрасни, споделени от близкото същество (дори и да приемем, че лирическият герой говори сам на себе си, то мотивът за споделеността остава), ту са определени като жалби далечни и спомени лишни и хвърлят сянка на съмнение дали въобще е съществувало онова, което лирическият герой си спомня.

Основното речево действие на лирическия субект е оплакването, жалбата. Неговото предназначение е да се установи особен интимен контакт с близко същество, което да даде утеха на страдащия затворник. Проблемът е, че няма кой да изслуша жалбите на страдалеца и съответно да му донесе утеха. Не само мечтата за живота е загубена, загубена е и мечтата за близкото същество, което засилва усещането на лирическия герой за затвор.

Това е характерен за времето си мотив невъзможността да излезеш от омагьосания кръг на всекидневието, в което се погубва животът ти, макар и никой всъщност да не те спира.

В стихотворението на Дебелянов като стража е назован моят позор неясно и неуточнено понятие, което се изяснява само в съчетанието му с образа на наказанието моята казън са дните предишни. Позорът очевидно е в разкъсаната връзка между настоящето и миналото, в невъзможността да се хвърли мост между живота в затвора и живота, основан на истински човешки ценности. Липсата на корени, на опора в живота, така често споменавани от Дебелянов с мотива за бездомието, са всъщност основанията му да се срамува от себе си, да не може да избяга от тъмницата, въпреки че никой не го и пази.

Всичко това обаче не е изградено чрез логически умозаключения, а по пътя на интонационно-смисловите внушения. Стихотворението е изградено с помощта на любимите на символизма редувания на интонации и мотиви, подредени в схема. Ако ги подредим в графическо изображение, ще забележим интересна закономерност: първите два стиха образуват външна окръжност и център, вторите два стиха вътрешен концентричен кръг, а следващите два още един концентричен кръг. Т.е. стихотворението изцяло е изградено в кръгова композиция. (Тази схема е позната от времето на Ренесанса и се нарича рондо кръг, кръгъл.)

На първо място трябва да отчетем особената значимост на централния мотив той е това, около което се върти целият поетичен смисъл. В него са и най-съществените трансформации на настроението от светлината на спомена до покрусата от неговата нереалност. Онова, което му се противопоставя контратемата е мотивът за затвора и наказанието. А между тях се вклинява рефренът жалби далечни и спомени лишни, който се явява почти без всякавка логическа връзка дори и в тази, общо взето, лишена от логика последователност на мотивите. И ако вземем предвид не смисъла на думите, а само символите и свързаните с тях емоционални състояния, ще забележим едно своеобразно пулсиране светло/тъмно, утвърждаване/отрицание. До