ДЕБЕЛЕЦОВИ РАСТЕНИЯ

Повечето видове от сем. Дебелецови са приспособени към сухи места. Имат месести листа и стъбла сукуленти. В тях се намира основна тъкан, в клетките на която се натрупва вода. Задържането на водата се подпомага от слизести вещества. Стените на клетките са много еластични, което позволява обемът им значително да се изменя. Загубата на вода е силно ограничена, тъй като устицата са разположени в специални вдлъбнатини и броят им е твърде малък. Освен това листата са покрити с дебела кутикула и восъчен налеп. /Въглеродният двуокис, който се образува при дишането, не се отделя от растението, а се свързва при синтезирането на органични киселини (напр. ябълчна). През деня киселините се разграждат, при което се получава вода и въглероден двуокис, който веднага се използва при фотосинтезата. Така фотосинтезирането се извършва при затворени устица.

За растенията от сем. Дебелецови е характерно вегетативно размножаване - много видове образуват главно по листата пъпки за този начин на размножаване; откъснати стъблени части лесно се вкореняват. Цветовете са радиално симетрични. Чашелистчетата, венчелистчетата, а също и плодолистите не са срасли или срасват само частично. Съцветията са връхноцветни, често сложни. Плодът при повечето видове е мехунка с много семена. Семената са съвсем дребни (при един от декоративните видове каланхое в 1 g са изброени около 80 000 семена!) и обикновено се разпространяват чрез вятъра, а при някои - чрез дъждовете.

Познати са над 1400 вида дебелецови растения, групирани в около 30 рода и няколко подсемейства. Най-голямо разнообразие има в Юж. Африка, Мексико и Среди-земноморието. В България се срещат 30 вида от 6 рода. Някои от тях се използват като медицински растения (златовръх, видове тлъстига и дебелец). От българските и особено от чуждестранните видове като декоративни са разпространени дебела мара, голяма тлъстига, шестредна тлъстига, мраморен дебелец, каланхое, бриофилум, ехеверия, саниум и др.