Иван Вазов

Де е България

Питат ли ме де зората

ме й огряла първи път,

питат ли ме де й земята,

що най любя на света?

Тамо аз ще отговоря,

де се белий Дунав лей,

де от изток Черно море

се бунтува и светлей.

Тамо де се възвишава

горда Стара планина,

де Марица тихо шава

из Тракийска низина.

Там, де Вардар през полята

мътен лей се и шуми,

де на Рила грей главата,

и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,

де народът й мъченик,

дето плачат и се молят

се на същия език.

Там роден съм! Там деди ми

днес почиват под земля,

там гърмяло тяхно име

в мир и в бранните поля.

До чукаритe карпатски

е стигала тяхна власт

и стените цариградски

треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -

тия жални съсипни:

на преминалата слава

паметници са они!

Българио, драга, мила,

земля пълна с добрини,

земля, що си ме кърмила,

моят поклон приеми!

Любя твоите балкани,

твойте реки и гори,

твойте весели поляни,

де Бог всичко наспори;

твоите мъки и страданья,

твойта славна старина,

твойте възпоминанья,

твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -