Данъкът в системата на държавните приходи.

.Данъкът е метод за набиране на приходи за държавата.Данъкът е плащане в полза на определени лица на държавното право.В замяна на това държавните предприятия национални или местни,не могат да бъдат истински платци на данъка.

.Елементи на данъка

1.Качествени елементи на данъка.-дават възможност да се установят обектите и субектите на данъчното облагане.

1.1.Облагаема маса.В нея се вкл. Доходите и имуществата на,към които се прилага данъчния размер.Облагаемата маса може да обхваща както части така и целия доход или разход на облагаемата личност.Облагаемата маса се разграничава на:

А.Облагаема маса на натуралните данъци.Когато данъкът се плаща в натура и засяга определен продукт,тогава определянето на облагаемата маса не среща затруднения.Просто облагаемото лице трябва да представи на държавата една част от своята реколта ако е земеделец или част от своето производство ако е занаятчия.

Необходимо е да се каже,че при плащане в натура облагаемата маса и величината на данъка имат еднаква природа.Облагаемата маса е само част от продукцията измерена в определено количество.Дължимия данък в случая е само част от облагаемата основа.Не трябва а се смята,че данъците в натура се свеждат само до формите с които се облагат продуктите или способността на гражданите да вършат услуги на държавата в натура.

Б.Облагаема маса на индексните данъци.Индексни са данъците,които се определят въз основа на външни белези,показатели,качества и свойства на облагаемата маса.От индексните данъци се разграничават данъците,определени според наемната стойност на сградите в/у база,която по принцип става фиксирана за дълъг период.Счита се,че повечето имуществени данъци се доближават до данъците в/у дохода,независимо,че могат да бъдат причислени към категорията на индексните данъци.Всъщност характеристиката на индексните данъци и изчисляването на данъчното задължение се предопределя от:

-Случаите в които облагаемата маса е определено количество.Типичен представител е стария подомов данък чиято облагаема маса са жилищата използвани за живеене а за облагаема основа служи броят на отворите в жилището-врати,прозорци,комини.Днес този данък не намира приложение.

-Случаите в които облагаемата маса е определено количество-примерно капацитета на производството.Капацитетът на производството лежи в основата на облагането с местната такса в/у професионалните дейности,която съществува в Германия и Франция.Нейното използване показва,че нито величината на изплатените заплати нито наемната цена на инсталациите или приходите са облагаемата маса.Те са само елементи на оценката на облагаемата основа.за облагаема маса на данъка законодателя определя капацитета на производството на облагаемото лице.Този капацитет трудно може да се установи с точност.Поради това определянето на облагаемата основа става с индексите или обикновените критерии,като наемната цена на професионалните сгради или изплатените заплати.

-Облагаемата маса на аналитичните данъци.Става дума за данъците в/у продуктите в/у услугите или движението на имуществата по възмезден начин.При тях разграничаването м/у продукт и услуга има икономическо значение.Това е така защото вещта,която е стока за купувача може да е продукт за фабриката.

В.Облагаемата маса на синтетичните данъци.Това са данъците които обхващат общата сума на дохода,имуществото или оборота.При тях определянето на облагаемата маса зависи от вида на данъчната форма.При оборотните данъци (данъкът в/у ДДС )облагаема маса е съвкупния оборот,а оборотът за определен период е облагаема основа.При подоходните данъци облагаема основа е съвкупната годишна сума на реализирания доход,която по принцип представлява и облагаемата маса.

1.2.Основание за събиране на данъка.Установяването на облагаемата маса е важно но недостатъчно условие за да пристъпи държавата към събиране на данъка.За целта са необходими още няколко определени от закона условия които по същество съставляват основание за събиране на данъка.

Важни условия:

-Икономическата природа на данъчното основание показваща и изразяваща неговата връзка с явленията на производството,обръщението,разпределението и потреблението на богатството.

-Юридическа природа на данъчното основание-природа която не изключва икономическия характер на данъка

Освен че е свързано с появата на фискалното задължение,основанието за събиране на данъка:

-Дава възможност за характеризиране полето на приложение и дори природата на данъка.Така например ако облагаемата маса е движимото имущество,природата на данъка варира според това дали данъчното основание е притежаването или използването на това имущество.При недвижимото имущество природата на данъка се определя в зависимост от това дали данъчното основание е собственост в/у тази недвижимост на определената дата.

-В комбинация с облагаемата маса и облагаемата личност е съществен елемент на определянето на типа на данъчната форма.В някои случаи данъчното основание има случаен характер и не засяга природата на данъка.Такъв е случая с ДДС.Неговата природа не се засяга поради което основание за събиране на данъка в полза на държавата е доставката на стоките или пък плащането на услугите.Това състояние на нещата дава възможност на данъкоплатците да избират сами момента на плащане на данъка.