Данъци

Данъкът е определено със закон плащане от страна на физически или юридически лица в полза на държа-вата. Това плащане е задължително при определени в законите предпос-тавки реализиране на доход, прите-жаване на дадени видове недвижими и движими имоти, промяна на соб-ствеността и др. Данъците са основ-ната форма на присвояване от страна на държавата на определен дял от БВП. Адам Смит е първия, който определя изискванията, на които трябва да отговаря данъка: да е удобен за плащане, да е задължите-лен за всички граждани, да е справе-длив, ползата за държавния бюджет да е по-голяма от разходите напра-вени за събирането му, да е опреде-лен със закон и др. Видове данъци има различни класификации:

1./ Основната класификация е на: преки и косвени. При преките данъци платецът на данъка, т.е. този, който е задължен да плати данъка съвпада с лицето, което фактически плаща дан. задължение за своя смет-ка. Преките данъци са върху богатст-вото и имуществото, върху промяна на собствеността на недвижимо иму-щество, върху доходите на физ.лица и върху корпоративната печалба на фирмите. За разлика от тях косвените данъци са върху про-дажбите, потре-блението и консумацията. Те се кал-кулират в цените и по този начин с покачването им се увеличава крайна-та цена и от там се намалява потре-блението. 2./ Според това, кога са приети: редовни и извънредни. Редовните са приети в рамките на началните 2 фази на бюдж. цикъл подготовка и приемане на бюджета. Извънредните са свързани с извън-редни събития война, резки проме-ни в икономиката и др. 3./ Според количествения принос за постъпле-нията в държ. бюджет данъците са: главни и второстепенни. 4./ Според прозрачността на обявяването им: открити и скрити. Скритото данъчно облагане се осъществява чрез фис-кални монополи и реализирането от тях на монополно раздути цени. Елементи на данъка: обект на данъка, субект на данъка, носител на данъка, данъчен кредитор, данъчна основа, данъчен размер, данъчно задължение, данъчен период, данъч-на тарифа. Обект на данъка е това, което подлежи на дан. облагане движимо, недвижимо имущество, реализирани доходи, обороти от търговска и произв.дейност. Субектът на данъка е физическото или юриди-ческото лице, което е законно опре-делено да плати данъка. Носител на данъка е физическо или юридическо лице, което реално понася данъчната тежест. Данъчен кредитор е субект, който има изклю-чителни права да установява и събира данъците. Дан. основа е част от обекта на данъка, което подлежи на данъчно облагане. Данъчния размер се установява в абсолютна сума, процент или промил и определя големината на данъка. Дан. задължение е произведение на данъчната основа и дан. размер. Дан. период е времето, след изтичането на който данъчния субект е длъжен да пред-стави дан. декларация. Данъчните тарифи съдържат всички елементи на данъка и улесняват изчисляването му. Данъчна система наборът от данъци, тоест видовете данъци, които се прилагат в дадена страна, прави-лата на събирането им и основно тяхното отношение като дял от постъпленията в държавния бюджет. Според това, кои данъци преобла-дават в приходната част на държ. бюджет се различават 3 вида дан. системи: подоходна, хибридна и потребителска. В ЕС дан. система е хибридна, съотношението между потребителски и подоходни данъци в бюдж. постъпления на 15-те страни взети заедно е 0,9.