Понятие за данъчно право. Място на ДП в системата на правните отрасли

Съвкупността от ПН, които регулират отношенията възникнали във връзка с определяне изплащането на данъци съставлява ДП на РБ. Това са отношенията на държавата с данъкоплатците. Характерното за тези отношения е, че държавата сама едностранно е определила предпоставките, при наличието на които възниква данъчно задължение за определени лица. При това данъчното задължение е безвъзмездно и невъзвращаемо. По тези съображения ДП е съвкупност от властнически ПН. С тях се уреждат правоотношенията между държава и данъкоплатци, при които правоотношения държавата се явява субект на публичната власт.

ДП се състои изключително от императивни ПН. Това са Н, които задължават данъкоплатците да направят, да дадат нещо. Независимо от тази специфичност все още съществуват мнения, че ДП е техника, технология за събиране на парични средства, която технология се урежда с административно-правни и граждански правни н. Приема се, че ДН не е ПН. Счита се, че това е заповед на държавата, която сама си определя какво от кого и как да го време. Следователно тя сама си прави задължителна заповед за определени лица. В противовест на това са изказани становища, че ДН не само съдържа ПН, но тези ПН са строго специфични, поради което ДП е едно изключително П. Следователно ДП е автономно, самостоятелно и независимо от другите отрасли на П. Д. задължение се подчинява на съответни правила, които са различни от правилата за другите видове задължения. Това обаче не е достатъчно задължение, за да се счита, че ДП е напълно автономно. То си има собствена материя, терен, но напълно самостоятелни отрасли на П не съществуват. Всички области на П са свързани по между си и участват в изграждането на единната система на П от държавата. За това ДП е в постоянен допир с другите области на П и ДП търпи влиянието и понася насочванията, тенденциите за развитието на П въобще.

ДП е във връзка с конституционното право. КП урежда суверенитета на държавата, в това число и данъчния суверенитет. КП и по-точно Конституцията урежда основните принципи, на които трябва да се подчинява приемането и прилагането на Д. законодателство. В тесни връзки и взаимоотношения е ДП и със Адм. П. Основни понятия в АП се използват в ДП. Главно във връзка с произв-то по констатиране на Д.нарушения и наказване на Д нарушители. ДП е в тясна връзка с Фин.П. Преди 5 години ДП се преподава като част от ФП, защото като и др. ПН осигурява постъпления в бюджета. ДП се отличава от ФП поради специфичната материя, която то трябва да регулира.

ДП е в тясна връзка и взаимоотношение с Нак.П. В НК и във Н процесуалния К са разработени редица понятия и правила, които се ползват и от ДП. Това са правилата и понятията, които могат да послужат при установяване на Д нарушения и налагане на Д наказания. ДП е и във вразка с гражданско-процесуалното П.

Когато е нужно Д закони направо препращат към разпоредбите на Д процесуалните закони. Главно това са правилата за принудителното събиране на държавните вземания.

ДП е във взаимоотношение и връзка и със международното право. Д органи в по-голяма степен от другата администрация трябва да се съобразяват с Н на международните източници. Това са многостранни и двустранни договори, в които участва главно с избягване на двойното данъчно облагане на едни и същи лица.

Други ПН от международен характер са Н, с които приема ангажимент с даване преференция и да освобождава от Д задължения определена основа чужди граждани.

Макар че ДП е публично право, то е в най-тесни връзки и взаимоотношения и с ГП, което е във с-та частните П. Това е така, защото ДП използва понятие и категории от стоп. живот, има имуществени еп-т доходи приходи, имоти, сделки. Имуществените отношения между гражданите, а така също и между стоп. субекти са предмет на регулиране на ГП(сгради, имоти). За това ДП иска или не иска навлиза в територията на