Данъчни правоотношения. Обща характеристика. Същност и структура. Видове данъчни правоотношения. Юридически факти и фактически състави.

Данъчните правоотношения са публични, защото данъците се създават със закон, събират се от органите на публичната власт едновременно със законово установеното задължение за съдействие на ДЗЛ.

Обща характеристика: тя съвпада с общата характеристика та ДП това са отношения, уредени с властническия метод на правно регулиране, в които винаги като страна участва държавата със свой орган, а предмет на тези правоотношения е плащането на данъка. Самото задължение за плащане на данъка възниква ex lege (въз основа на закона само когато се появят предпоставките, предвидени в ПН, а не с акт на орган по приходите).

Структура: за да възникне едно данъчно правоотношение е необходимо да се осъществят предвидените в хипотезата на ПН факти обект на облагане и връзката му със субекта на облагане, т.е структурата на данъчните правоотношения се изразява във връзката между данъка и ДЗЛ. Данъчният орган (органът по приходите) има властнически правомощия, докато ДЗЛ освен основното задължение да плати данъка има и други допълнителни задължения (подаване на декларация, оказване на съдействие на дан. органи и др.), както и права, свързани със законосъобразното определяне на данъка-

Юридическите факти са прости и сложни; действия и събития, правомерни и неправомерни. По отношение на същинските данъчни правоотношения юридическите факти са събития (за ГП сделката е действие, страните желаят настъпването на правните последици), а по отношение на ДП тя е събитие страните не желаят настъпването на задължение за плащането на данъци.

Данъчните актове не са юридически факти чл.106, 107 и 108 ДОПК те самите не създават задължения, а само правят задължението видно и изискуемо (актът има декларативно действие, а не конститутивно).

Чл. 106. (1) Когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109.

(2) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. В тези случаи чл. 154 не се прилага.

(3) Независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.

Установяване по данни от декларации