Данъчни правни норми. Същност, структура и видове. Действие на данъчните правни норми по време, място и по отношение на лицата. Тълкуване на данъчните правни норми. Попълване на непълноти в данъчните закони.

ДПН са общи правила за поведение (отнасят се са неопределен брой лица и случаи), чието приложение е скрепено с държавна принуда и имат хипотеза, диспозиция и санкция.

Хипотеза юридическият факт, във връзка с който ще възникне данъчното задължение /обекта на облагане и връзката му със субекта (печалба, наследство, вещ...), които са годни да породят данъчното правоотношение.

Диспозиция субекта на облагане и неговите задължения (основно по плащане на данъка и допълнителни подаване на данъчна декларация, регистриране, съдействие на данъчните органи).

Санкция административна отговорност, която най-често е съизмерима с невнесения данък.

Видове ДПН:

1. С оглед на предписанията, които съдържат забраняващи, задължаващи и оправомощаващи;

2. Материално правни и процесуално правни

Действие на ДПН:

1. По време свързано е със съответния закон и най-често от 01.01.....г., или началото на някое тримесечие (чл.2, ал.4 от З устройство на държ. Бюджет). Обратно действие няма норма, която да забранява обратното действие, но то не е желателно. В тази връзка е реш. 9/96г. на КС за задължения и утежнения ПН трябва да е създадена преди възникването им. Процесуалните норми на ДП по принцип имат обратно действие (ДПК се прилага за незавършените производства).

Отмяната тя трябва да е изрична. Има ПН с действие за определен срок.

2. Действие по място (териториално действие) действат на територията на цялата страна, като няма пречка да бъдат обхванати и доходи и имущество на местни лица в чужбина. Възможно е действие на част от територията на страната (чл.61д от ЗКПО данъчните облекчения действат за общини с голяма безработица и данъкът се начислява в бюджета, но остава в полза на лицето).

3. Действие спрямо лицата ДПН се отнасят до неограничен бр. лица, които нямат правосубектност в други правни отрасли. Данъчното законодателство чрез свои критерии определя субектите на местни и чуждестранни за нуждите на данъчното облагане. Местните лица според данъчното законодателство имат икономическа принадлежност към