Данте Алигиери Ад

Данте въвежда темата за света на отвъдното. Това е непознатата, тайна страна на душата, в която се стреми да проникне не само религиозно мислещият човек на Средновековието, но и езичникът от Античността. Мисълта за непознатите сили на пророческата съдба, които идват като наказание или възмездие, винаги е вълнувала човека. Той иска да узнае бъдещето, да прозре отвъд границата на разумно допустимото страшната или неземно красива картина на своя живот. Данте Алигиери доказва, че грозното и прекрасното - като естетически нагласи и очаквания за бъдещето - зависят само от настоящето и от нравственото съдържание на човешките дела. Затова и истината за човека е в самия човек. И доброто, и злото са в него. От човека зависи дали в душата му ще има Рай или Ад.

Човешкото падение и човешкото дотойнство Данте описва чрез кръговете на ада и рая

В първия кръг на Дантевия Ад се намират душите на езичниците - велики поети и философи от древността., в този кръг попада и Юлий Цезар. Техният единствен грях е, че не са познавали християнството.

Греховните страсти на любовта се наказват във втория кръг. Тук са древните жрици на любовта - Семирамида, Клеопатра, хубавата Елена и др.

Но не само подвластните на любовта нарушават мярата за съответствие между страст и реалност на желанието. За Данте лакомниците в живота са не по-малко обладани от порочни страсти и той им отрежда третия кръг на Ада. В четвъртия са скъперниците и прахосниците, които се измъчват взаимно. Гневливите са наказани справедливо в петия кръг. страданията им са горчиви Самоубийците, превърнати в сухи дънери с безлистни корони, обитават шестия кръг на Ада.

За всеки човешки порок, за всяко падение на човека Данте отделя място в Ада. Извратените, съгрешили против природата, са поставени в седмия кръг, човешкото лукавство се наказва в осмия Кръг на Ада, за да се стигне до най-големия грях, според Данте, предателството и изменничеството. Това са престъпления от нравствено и морално естество, които се наказват най-тежко в последния девети кръг.

Ренесансовият поет приема предателството за нравствено разложение на душата. Това е най-тъмната бездна на човешкия духовен Ад. Съгрешилите са Подложени на нечовешки страдания. Грехът им не