Dante Alighieri

La divina commedia

Творческа история

• писана около 14 години (1307 - 1321): през 1315 Данте живее в Лука, завършва първата кантика Ад; 1316 1317 в двореца Кан Гранде де Ла Скала завършва Чистилище; в Равена, през последните години от живота си работи над Рай;

• легендата за Рай: след смъртта на поета синовете му откриват, че липсват 13 песни от кантиката Рай и решават да ги допишат. Една вечер на Якопо (по-малкия син; Пиетро - големия) му се явява Данте и съобщава къде е скрит ръкописът.

Защо комедия ?

Данте не влага жанров, още по-малко драматичен смисъл.

Данте тръгва от финала творбата завършва щастливо с апотеоз на небето. Заглавието Є подсказва, че авторът не смята хепиенда за реална възможност.

Защо БОЖЕСТВЕНА ?

След Коментариите на Бокачо (краят на XIV век) италианците започнали да наричат творбата божествена като оценка за поетическото Є съвършенство.

Традиции и новаторство

= средновековни са сюжетно-тематичните Є източници: Данте популяризира апокрифните видения: Видение Исаево, Книга на Енох, Откровение Варухово, Ходене на Богородица по мъките.

НО: проникването на човека (материалният човек, а не на сън) е характерно за античната литература Одисей, Херакъл, Енит посещават царството на сенките, където научават бъдещето си.

= Данте съблюдава изключително строго възприетата троическа архитектоника на отвъдния свят, който има 3 части: Ад, Чистилище, Рай. Всяка от трите кантики е изградена от 33 песни, въз основа на ТЕРЦИНАТА (строфа от 3 стиха), създадена от Данте за случая.

= Като човек на НОВОТО ВРЕМЕ Данте проявява интерес към класическата древност.

= в трактата Пир спори с Тома Аквински за върховната власт. Данте се обевява против папоцезаризма, макар че за времето и условията това е утопична идея.

P.S. От Авероес Данте възприема гениалната догадка за ВЪЗМОЖНИЯ ИНТЕЛЕКТ и достига до идеята за общата цел на човечеството ЕДИННА ВСЕСВЕТСКА ДЪРЖАВА, която ще осигури справедливост за всички хора по земята, ще прекрати войните и междуособиците.

= Данте съумява да намери нова форма на конвенционални богословски идеи, а в новата форма влива ново поетическо съдържание (използвайки образа на отвъдния свят да нарисува своята съвременност нещо абсолютно недопустимо през Средновековието).