Безсмъртната творба на Данте възниква на превала между Средновековието и ренесанста.На границата на двете велики епохи все още господства религиозно -християнският в мироглед ,но устоите на феодалното общество вече се пропукват от нахлуването на новите буржоазни отношения,а заедно с тях изгряват на духовния небосклон и първите лъчи на новия хуманистичен мироглед,който възвръща итнтереса към земния човек и утвърждава чувствената красота на света. Като творение на преходна епоха "Божествената комедия" обединява и превръща в единна художествена материя срещуположни представи,идеи и мирогледи-съчетава теоцентризъм с антропоцентризъм,аскетизъм с хуманизъм,космополитизъм с патриотизъм,идеализъм с реализъм.Не случайно определят |Данте едновременно като последния поет на Средновековието и първия поет на Новото време. За творческата предистория на "Божествената комедия" се знае малко.Кога е възникнал замисълът на поемата,може да се отговори само хипотетично.Учените го свързват с паметните редове ,изписани от Данте в края на поетическия сборник"Нова живот",посветен изцяло на Беатричe :" и тъй,ако благоволи онзи,който животвори всичко,животът ми да бъде продължен с още няколко години,надявам се да кажа за нея това,що не е било казано за никоя жена". Възможно е възвишената любов към Беатриче да е внушила създаването на Дантевата творба,но нейният замисъм е съзрявал дълго,оплодотворен от духовния и житейски опит на поето ,като се има предвид художетвения резултат и фактът ,че между "Нов живот "/1283-1291г/ и "Комедията"/1307-1321г/ лежат около 16 години.През този некратък период от време Данте преживява най-важните събития в личния и обществения си живот,поема страдалческия път на изгнанник и скиталец от град на градв Италия и създава втората си забележителна книга -енцеклопедичния трактат "Пир"/1304-1307г/ Данте пише "Божествената комедия" в продължение на 14 години и я завършва през последните дни от живота си.Озаглавява творбата "Комедия" не по жанрови съображения,а според средновековното разбиране на произведение с тъжно начало/"АД"/ и щастлив фивал/"Рай"/.По-късно ,в края на ХV век ,към заглавието е прибавен епитетът "Божествена",при това не във връзка с религиозното съдъпжание на поемата , а като израз на поетическото и съвършенство и на преклонение пред творческия гений на Данте. Самият Данте подчертава ,че "Комедията" съдържа няколко смисъла. А още по-рано в трактата "Пир" развива възгледа си за четирите смисъла на всяка поетическа творба:буквален,алегоричен, морален и анагорически/извисяващ/ Ако се приложи този възглед към "Божествена комедия "/Според интерпретацията на С.Мокулски/,четирите смисъла на поемата са следните: буквалният смисъл е изображението на съдбата на хората след смъртта;алегорическият смисъл отвежда към идеята за възмездието над човека за земните му дела;моралинят смисъл цели да предпази човека от злото и да го насочи към добродетелта и накрая