ГЕНО ГЕНОВ

ДАНИЕЛ ДЕФО И РОМАНЪТ МУ ЗА РОБИНЗОН КРУЗО

Даниел Дефо /1760 1731/ е син на месаря Джеймз Фоу, роден във Фландрия, поддръжник на политическата групировка на вигите, т.е. човек с либерални убеждения. Той получава скромно несистемно образование. От рано се впуска в търговията с надеждата да се замогне. Сделките често го отвеждат на континента. Дефо се занимава последователно с производството на плетени вълнени дрехи, с търговия на луксозни стоки, а за известно време става и притежател на кораб. Тринадесет пъти изгубва значителни суми, които натрупва в предходни успешни сделки. По-късно признава: Тринадесет пъти съм бил богат и беден.

През 1683 година се захваща с производството на галантерийни стоки, оженва се за Мери Тъфли, придобива седем деца от нея, но скоро отново се озовава във фалит. След този пореден провал Дефо се отказва от всякакви предприемачески авантюри. Включва се активно в избухналата през1688 година Славна революция. Дефо постъпва в армията, участва във военната експедиция за покоряване на Ирландия. След революцията изявява таланта си на памфлетист и го отдава в защита на политиката на издигнатия от преуспяващите английски индустриалци крал Вилхелм .

Дефо отстоява авторитета на краля и подкрепя реформите му в памфлета си Чистокръвният англичанин (The True-Born-Englishman,1701). Той става ревностен поборник за свободата на печата и на съвестта, защитава авторските права и религиозната свобода. Застава на страната на оспорващите легитимността на новия режим със знаменития си памфлет Най-бързият начин да се ликвидират дисидентите (The Shortest Way with the Dissenters). -

Гневът на висшето духовенство срещу дръзкия публицист нараства до такава степен, че Камарата на общините го изправя пред съда в Олд Бейли и го осъжда на три излагания на позорния стълб през 1703 година, а след това го затварят в тъмницата на Нюгейт. По-късно журналистът Дефо е глобяван няколко пъти заради яростните му невъздържани атаки срещу управляващите, които той публикува във вестника си Обзорът /The Review /1703-1713/. Той написва памфлети, които дълго се помнят от съвременниците му: Да се раздава милостиня, а не милосърдие /Giving alms no Charity/, Използването на Бедняка като повод за оплакване на Нацията /Employing the Poor a Grievance to the Nation/, в които се развиват идеи използвани по-късно от някои английски социалдемократи.

Като ангажиран публицист Дефо защитава отначало идеологията на вигите /днес лейбъристи/, а по-късно се посвещава на каузата на торите /днес консерватори/. В продължение на единадесет години той служи като политически съветник на министър Харли /Harley/, един от най