Далчевото стихотворение Повест

(Анализ)

Двадесетте години на XX век са време на рязко изразени и крайно динамични промени в изкуството, намерили особено ярко проявление в лириката. Тези изменения засягат естетиката, поетиката, темите, идеите, ценностната ориентация на творците. Търсенията на поетите от този период са нехомогенни, до голяма степен хаотични и твърде често еклектични и противоречиви. По съществен е обаче стремежът към преосмисляне и промяна, категоричната цел изкуството да стане адекватно на обществените обстоятелства и на потребностите на новото време.

Първата стихосбирка на Атанас Далчев Прозорец, излязла през 1926г., демонстрира присъствието на такава нова поетическа визия за действителността. Тя открива екзистенциалните стойности на завърналия се като опредметена художествена реалност обективен свят. Тази поезия се вписва в границите на модерността с най ярките черти на това понятие предметност, сетивност, вещественост, стремеж към пределна конкретност, деперсонализация на Аза. Същевременно, макар и лесно достъпни за сетивно възприятие, текстовете на Далчев са дълбоко психологизирани. Метафоричните образи натежават от особения философски обем на духовните послания, вложени в тях. Предметният детайл загатва за цялостния образ на света и разкрива авторовото желание да достигне до същността, заложена в природата на нещата. Тези особености дават основание Далчевата поезия да се определя като лирическа структура без субект и да се говори за прозаизиране на поезията, за естетизация на делничното, обикновеното, за обектна привидност на предметното, зад която се е скрил човекът. Това налага и предпочитанията на твореца към изолираното, затвореното, ограниченото пространство на стаята пространство, в което предметите изместват (а и заместват) човека. Те са единствен знак за неговата екзистенция. В диалога с вещите се разкрива конфликтът между света и човека, пределно тъжен и самотен, заел се да реши извечните въпроси на битието и прозрял тяхната метафизическа неразрешимост.

Всички тези тенденции се откриват реализирани в едно от най емблематичните Далчеви стихотворения Повест. По собствената преценка на автора то е най доброто, което е написал. По същество стихотворението е продължение на специфичния за твореца от ранния му поетически сборник Мост и стихотворения като Път, Колите, Стаята образно символен път, чрез който се внушават монотонността на съществуването и безсмислието, безцелността и безнадеждността на човешката екзистенция, идеята за мъртвото, изтичащо време. Същевременно творбата е нова и различна, защото отразява