Да обичаш и да бъдеш обичан

Обич - за нея Жан Жак Русо казвада обичаш дълбоко-значи да забравиш себе си. Понятието

обич е неизмеримо широко, неизмеримо високо, безкрайно дълбоко. А същността на обичта се крие в приятелството, доверието, верността. Тя осмисля съществуването на човека.

Немога да живея сама, а и не бих искала, не бих се опитвала. Около мен винаги досега е имало и има хора, които ме карат да се чувствам щастлива, които ме обичат и имат нужда от мен. Тяхната обич е толкова силна, че понякога имам чувството, че ако протегна ръка, ще я докосна, ще усетя пулса и нежноста и топлината. Благодарна съм на родителите си, на най-близките ми роднини, на приятелите ми, на хората, с които досега ме е срещнала съдбата, че са ме изградили и възпитали такава, каквато съм-истинска. Те не са допуснали до мене грозотата на фалша и лицемерието, грубостта на лъжата, подлостта и коварството.

Сега мога да кажа обичам и човека, накарал ме да бръкна по-надълбоко в собствените си възприятия и мисли, давайки ми тази домашна. Прехвърляйки в съзнанието си моментите, които съм се чувствала обичана, връщайки се назад в годините, преживявайки отново онези моменти, в които ми се е искало да изкрещя: Обичам!. Осмислям казваното ми много пъти от много хора, че да обичаш,значи да се радваш на щасатието на другите и в тяхното щастие да намериш своето собствено. Случвало ми се е да не се чувствам комфортно и сега разбирам, че именно благодарение обичта на хората около мен съм преодолявала тези душевни състояния, а и доста трудности и препятствия по пътя ми.

Може би не ми се е налагало да се замислям за смисъла на обичта, защото никога не ми се е налагало да я търся, тя никога не ми е липсвала. Благодарна съм на всички,който ме обгръщат с обич!

Дали пък именно защото съм получавала обич в изобилие, за мен е съвсем естествено да защитя приятел, когато има нужда да му подам ръка, когато чуя клевета- да я опровергая, когато се чувствам некомфортно - да поговорим и да споделим за да ми олекне на сърцето.

В неразделна връзка с обичта се намира едно от най-красивите човешки чувства-любовта между мъжа и жената. В този живот, изпълнен с толкова беди, злочестия и нещастия едва ли някой би се справил без подкрепата на любимия човек.

Истинската любов е свързана със саможертвата. Този, който обича, е готов да даде всичко от себе си, за да направи другия щастлив. Готов е да жертва всичко в името на любовта. В любовта са нужни и компромиси. Любовта е това да даваш и да забравиш, да не търсиш в замяна нищо. Сред такава любов между моите родители съм израстнала и искрено се надявам и аз да преживея същото щастие като тях, откривайки своята половинка. Колкото и примери да привеждаме, колкото и да говорим за обичта, винаги ще е много,винаги ще е недостатачно. Обичта е преживяване колкото и сложно, толкова и просто. Ето как простичко си представям аз обичта: ражда се в едно семейство дете - много желано, много очаквано, грижат се за него с много любов, много старание и с цялата родителска отговорност, на която са способни - и той израства истински човек.

Или-все им е едно дали ще имат дете. Той идва на бял свят, хранят го, обичат го и с това почти се изчерпват родителските задължения. Когато порастне голямо и попадне сред другите хора, детето започва да прави беля след беля.

Дали има някои сред нас, който може да отговори на въпроса:

Защо двете деца реагират различно? Дали на някое от тях не му е липсвала обич?