Джек Лондон

Да накладеш огън

Денят бе започнал студен и сив, необичайно студен и сив, когато човекът свърна

встрани от главната юконска пъртина и изкачи стръмния бряг, където друга, едва

забележима и почти затрупана пъртина водеше на изток през гъста смърчова гора.

Брегът беше стръмен и когато стигна върха, човекът се спря да си отдъхне. Той се

опита да оправдае това действие пред себе си, като погледна часовника си. Беше

девет часът. Макар по небето да нямаше нито едно облаче, слънцето не се виждаше,

нито имаше изгледи да изгрее, като че бе потънало. Денят беше ясен, но сякаш

върху предметите бе хвърлено някакво едва осезаемо покривало; Това бе онзи фин

мрак, който правеше деня навъсен и който пада, когато слънцето не грее. Това не

безпокоеше човека. Той беше свикнал с липсата,на слънце. Бяха изминали много

дни, откакто бе видял слънцето за последен път, и знаеше, че трябва да изминат

още няколко, преди това ярко небесно светило, запътено на юг, да надзърне за

малко над хоризонта и да изчезне мигновено от погледа.

Човекът хвърли поглед назад към пътя, по който беше дошъл. Реката Юкон се

разстилаше на една миля широчина, а водите й бяха скрити под три стъпки лед.

Върху леда бе навалял приблизително и толкова стъпки сняг. Чисто бял, снегът

имаше леко вълниста повърхност там, където под него се бе струпал повече лед. На

север и на юг, докъдето стигаше погледът му, белотата не се нарушаваше от нищо

друго освен от една тъмна ивица, която криволичеше и се виеше около обраслия със

смърчове остров на юг, продължаваше да криволичи и се огъва и на север, където

изчезваше зад друг, обрасъл със смърчове остров. Тази тъмна ивица беше

пъртината, главната пъртина, която се простираше петстотин мили на юг до

Чилкутския проход, до Даий и Солената вода; на север тя се простираше седемдесет

мили до Доусън;

хиляда мили по-нататък до Нулато и накрая още

а хиляда и петстотин мили До Сейнт Майкъл на Берингово море.

Но всичко наоколо - тайнствената, простряла се надалеч пъртина, липсата на

слънце от небето, ужасният студ, странността и тайнствеността на всичко -

не правеше никакво впечатление на човека. Не че беше привикнал отдавна на него.

Той беше отскоро в страната, чечако, и това бе първата му зима по тези места.

Лошото бе, че нямаше въображение. Той виждаше и схващаше бързо събитията в