Да изминеш чат от пътя към другия

Движението е прогрес казва Айнщайн. Придвижването в пространството- от едно място към друго, смяната на обстановката, контактите с много и различни хора, пътуването, безспорно са едно от най- любимите занимания на хората, от както свят светува. Може да се каже дори, че това е инстинкт, нещо заложено в теб, част от теб, която не можеш да пребориш. Това е копнеж, стаен в душата на всеки един човек.

В човешката история има не един и два примера за това, че хората, колкото и да се опитват да живеят в определени общности , колкото и да създават домове, да се установяват на едно място, не могат да преодолеят този копнеж, и винаги- съзнателно или не, под някакъв претекст, те тръгват нанякъде. Някой да открият нови хоризонти, други- нови култури, я трети заради новото чувство

Пътуването е начин на живот, един вид преоткриване на себе си. То е нещо много повече от придвижване. То е изживяване, докосващо отвътре. То е страст, която веднъж завладяла те, не те оставя на мира никога и винаги те човърка. Винаги нещо те подтиква да тръгнеш на някъде. Точно този подтик, това човъркане ме тласна да изживея два от най- хубавите дни в живота си. Дни, които в никакъв случай няма да забравя.

Беше началото на Май. И както си стоях един ден пред компютъра и си говорех с една приятелка, някой ми каза, че на пети Май в Асеновград ще има концерт и той ще е на един от най- любимите ми групи. Тази новина веднага ме въодушеви. Мисълта да се махна поне за малко от Нова Загора, да се видя с приятели, които не съм виждала от доста време, да отида на един обещаващ концерт, и то в Асеновград, където по принцип правят добри концерти, определено ме съблазни. Споделих веднага новината с моята приятелка, която я прие със същото въодушевление, както и аз, и започнахме да кроим планове как да отидем. Както винаги проблемите в случая бяха два: единият от финансово естество, а другият- родителските тела. И тъй като целта изглеждаше трудно постижима, желанието стана още по силно, а когато то е на лице, решение на проблемите се намират с особена лекота. Следвайки максимата Целта оправдава средствата излъгахме родителите си, че трябва да ходим на екскурзия с класовете си. По този начин проблемът с родителите беше решен- те не само че нямаше да ни вдигат скандали и да ни забраняват да ходим, ами и на всичкото отгоре ни дадоха пари. Парите естествено оказаха недостатъчни- трябваха ни пари за път в двете посоки, пари за билет за концерта, за храна, пари за кафета и т.н.. На всичкото отгоре се оказа, че пети е петък- учебен ден. Нямаше как, налагаше се да пропуснем един ден училище. Не, че сме се чувствали виновни, просто трябваше да ходим за бележки. Но финансовият проблем оставаше. Парите не ни стигаха, а нямахме време да си набавим още. И затова решихме да си спестим единия от разходите, а именно за път. Автостопът е стар, изпитан и пестелив начин за пътуване, който сме използвали и друг път.

И така, планът беше следният: в 14 часа се чакаме на Полумесеците и отпрашваме да хванем автостоп за Пловдив, а от там- мотрисата за Асеновград. Концертът беше от 18 часа, така че за четири часа нямаше как да не стигнем. По автомагистралата Пловдив е на 2 часа от Нова Загора, а Асеновград- на 20 минути от Пловдив.

В 14 часа вече крачехме към края на града, с раниците на гръб, щастливи и нетърпеливи. Имаше две неща, които ни притесняваха- да не ни види някой познат на родителите и да не ни качи някои психопат. Тръпка. Нещо, което много ми беше