Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили

(Есе)

Иван Пенчев, 18 години, ученик от 11^а клас, СОУ Нешо Бончев,

гр. Панагюрище,

Ул. Нешо Бончев 13, тел. 62 35.

Три, две, едно... и ето полунощ е. Нова година е, моментът, който всички отчаквахме с трепет и огромно нетърпение настъпи. Удрят се чаши, хората празнуват, веселят се, пеят, танцуват с надеждата, че Новата година ще им донесе по-добър живот и повече успехи в личен и професионален план.

И изведнъж неусетно идва новият ден, а с него всичко започва по старому. Празникът приключва и дните започват да текат един след друг все така монотонно.

Но тази Нова година беше по-специална от другите. С настъпването на дванадесетия час България беше приета в Европейския съюз. Това беше ощe една причина за хората да хранят надежда за по-добър живот в бъдеще.

Европейският съюз обеща на България много облаги, които тя ще получи след приемането и като пълноправен член в съюза. Обещаха ни неща като например:

• Освобождаване на границите между България и останалите страни членки на евросъюза;

• Падане на митата върху стоки, внесени в България от страните, членки на съюза;

• Редица субсидий за хората, работещи в аграрния и промишления сектор, и още много други привилегий.

Еврокомисарите обаче казаха да не очакваме подаръци от Европейския съюз, и че това, което ще постигнем като негов член ще зависи изцяло от нашите собствени усилия. За влизането си в Европа обаче нашата страна трябваше да заплати една доста висока цена: нашата армия беше намалена; бяха спрени първи и втори, а в последствие и трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Постоянно се говореше за уеднаквяване на стандарта на живот между България и останалите еврочленки. В последствие се получи така, че цените на жизненоважните стоки, като брашното, хляба, захарта и други скочиха драстично, а заплатите на населението останаха същите. Така българския стандарт на живот вместо да се повиши спадна още повече. Е, ако това не е висока цена, тогава не искам да си представям какво е за тях висока цена. И което е още по-лошо България започна да плаща тази цена доста преди да бъде приета в Евросъюза и тя е страната, която е направила най-много жертви в името на члонството си там.

След всичко казано до тук, мисля , че е крайно време да обясня, защо когато казах, че тази Нова година беше по-специална от другите аз поставих специална в кавички.

С какво всъщност тя беше по-специална?!

Първо: откъде на къде чак сега ще ни приемат в Европа? Та нашата страна се намира на континента Европа от самото си създаване преди повече от 1300 години.

Второ: с жертвите, които европейците накараха България да направи те я принудиха по-скоро да губи, отколкото да печели от членството си в Европа. Със спирането на АЕЦ Козлодуй те накараха България да спре износа на ток. С изравняването на цените, но не и на заплатите те понижиха значително покупателната способност на българина.

Трето: смятам, че нашето приемане в Европейския съюз е просто една статегия да използват България като транспортен коридор за произведените от тях стоки абсолютно безпрепятствено.

И накрая нека да помислим какво би станало, ако това, което се случи с нас се беше случило с някоя по-развита страна, ако тя беше накарана да направи такива жертви, само за да бъде членка на ЕС. Там едва ли тези принудителни промени щяха да бъдат приети толкова лесно от населението на дадената страна.

Ето защо смятам, че да бъдем равни с другите народи означава не само финансово и индустриално, но да бъдем и равни по достоинство. Стремейки се да постигнем горепосочените две равенства и чрез собствени усилия, а не само чрез помощта на другите, а това вече наистина зависи от нашите собствени задружни сили.