Христо Смирненски

Да бъде ден - Вечния карнавал

Сред мрака на нощи безкрайни

милйони люде се тълпят

и удрят морната си гръд

в гранита на вековни тайни,

покрити с тягостна мъгла

и кръв от борчески чела.

Заключена зад хладни двери,

лежи бездушна радостта

и като сенки по света

пълзят примамващи химери.

Подире им със ропот глух

блуждае человешкий дух.

А скрит зад маската смирена,

един престъпник ли до днес

издига своя интерес

за бог над цялата вселена

и тласка в бездни и позор

жадуващите слънчев взор?

Там окървавена корона

над куп от черепи лежи,

тук, с пъстра маска от лъжи,

служител верен на закона

бесилки вдига и чрез тях

прикрива собствений си грях.

А жрец под празнични одежди,

опит от вечна суета,

кове олтар на глупостта,

сърцата трови той с надежди

и ръси пепел и тъма

над светлий пламък на ума...

Но в мрака на нощи незвездни

отлитат глухо век след век

и окървавений човек,

пребродил всички тъмни бездни

и зърнал вечний маскарад -

въстава смел и непознат.

Той бий оковите си черни,

той вдига борчески глава

и екват властните слова:

"Свалете тези маски скверни!

Аз вашите заблуди знам

и слънцето ще стигна сам!"