Христо Смирненски

Да бъде ден - Утрешния ден

Аз виждам: раждат се тълпи

за утрото на празник свят

и вред в настръхналия град

духът на кървав бунт кипи.

И всеки слаб и угнетен -

на черна мъка светъл син,

възраства като исполин

и в страшен пристъп устремен,

с море възбунени души,

лети, гърми, зове, руши...

Над него трепетни слънца

преплитат утринни лъчи,

а по следите му личи

кръвта на хиляди сърца,

туптели с порива свещен

да слеят своя огнен ток

ведно с тържествения звън,

зовящ вселената от сън...

Аз виждам: гърчи се пред мен

последний призрак на нощта

и кръв от зинали уста

опръсква утрешния ден,

а там по каменистий път

на многовечната борба,

удушил властната съдба

до своята гранитна гръд,

пристъпва человешкий род

към дверите на нов живот.