Да бъде ден - Северно сияние
| Христо Смирненски | 2009-12-02 | 61 сваляния |
Христо Смирненски
Да бъде ден - Северно сияние
Стозвучний рев на битката вседневна
не стихва в снежните поля.
И върху бледните чела
Смъртта чертай, развихрена и гневна,
зловещия си жертвен знак.
А вихрите сред степите безбрежни
отбрулят жълтите листа,
забравени от есента,
и разпилели къдри белоснежни,
ридаят в ледения мрак.
Но стъпват твърдо легиони горди
по своя буреносен път,
над тях шрапнелите мълвят
заканите на обезличени орди,
прокълнати пред бащин праг.
А всички страдущи и морни братя,
осъдени на вечен гнет
от рухващия стари свет,
целуват с трепет стъпките им святи,
вбраздени в кървавия сняг.
*
От сибирските мрачни хижи,
от каменния Петроград,
презрели делничните грижи,
червените тълпи се нижат,
сплотени твърдо брат до брат.
А тъй жестока е борбата!
Отде не плъзна хищен враг?
И кой престъпник на земята
не тръгна с кървав нож в ръката
да сее ужаси и мрак?
Налете с кървави пълчища
настръхналият Капитал,
обърна в дим и пепелища
на Сибир мирните селища,
вериги нови изковал.
Но гръмна мълния метежна
над синовете на нощта
и в свойта участ неизбежна
стопиха се кат преспа снежна
недоброими пълчища.
Безумец е, кой хвърля шепа
пръст - с пръст слънцето да затъмни,
и кой надежда храни слепа
да спре стихията свирепа
на океанските вълни.
Тагове от реферата: христ, СИЯНИЕ, Северно, Смирненски











