Христо Смирненски

Да бъде ден - Пролетарий

В полунощ пред заключени двери

аз стоя непризван, непознат

и в ръцете ми гневно трепери

съдоносният яростен млат.

В беломраморни охолни зали

лъкатушат светлинни вълни -

несмутени от робски печали,

веселят се мъже и жени.

Пиршеството на празник разблуден

увенчано е с мрачен разкош

и всечасно през блясъка чуден

се оглежда настръхнала нощ.

А надмогнал студената бездна

и вълните на кървав потоп

аз повдигам десница железна

и велик съм, защото бях роб.

През години на черна нерадост

възмъжах и обжарих гърди;

в знамената на моята младост

мъдростта на теглата ми бди.

Разбунтуван кат луда стихия,

ще разбия заключений вход,

с тържеството на властен Месия

ще руша и създавам живот.

А в зори, сред възторжени песни,

ще протегна аз груби ръце,

и високо, високо ще блесне

светлината на нежно сърце.