Христо Смирненски

Да бъде ден - През бурята

Аз ще дочакам празника на мойте братя

и размаха на техните крила,

когато върху хиляди чела

ще начертае смъртен знак съдбата

и бурята със гръм ще призове

възбунените свои синове.

През суматохата на тежки горести и грижи,

през грохота всевечен на труда

ще заблести предутринна зезда

и от прихлупените тъмни хижи

безименни борци ще полетят

по стръмния и свят Спартаков път.

И аз ще видя непознати и велики

довчерашните стенещи тълпи,

пред чийто двери вечна мъка бди

и вечно дебнат нужди бледолики,

а в тъмните потрошени стъкла

Смъртта потропва с ледени крила.

Ще вида пристъпа величествен на роба,

ще чуя гневен гръм да потресе

заспалите стъгди и понесе

надлъж и шир червената прокоба

на угнетения човешки род,

разбил вековний си хомот.

И, мълчалив и блед сред бедните си братя,

ще понеса аз черния си кръст

и нека на гърди ми кървав пръст

да отбележи сетний ден в борбата

и Каин да разбий с картечен гръм

челото ми и земния ми сън.

А ти, другарко скъпа - сетна ми утеха,

възторжена и смела отмини

към слънцето на пролетните дни.

Аз ще целуна твойта светла дреха

и утрото на празника ни пръв

с корални капчици димяща кръв.