Христо Смирненски

Да бъде ден - Към висини

С оковани крила днес земята ни ражда,

оковани с неволя и делнични дни,

а гори сред душата ни вечната жажда

за простор, красота, висини.

Из града - тези улици шумни и сиви,

де живота безумно крещи,

на село - в тишината на буйните ниви -

нас опиват ни странни мечти.

Като звън на далечни, грамадни камбани,

като гръм на стихийни вълни,

свободата зове непрестанно сърца ни

към лазура на нови страни.

В миг крилата за полет безумен потрепнат,

в миг в очите искра заблести,

и акорди на музика странна зашепнат:

"Полети! Полети! Полети!"

Младостта запламти в многоцветни огньове,

младостта призовава часа -

тоя час на размах, на разбити окови,

тоя час озарен с чудеса.

А в пожара на тия копнежи сърдечни

свободата за пристъп звъни,

и отекват гърмовно простори далечни:

"Светлина! Красота! Висини!"

"Младеж", 9 юни 1922