Христо Смирненски

Да бъде ден - Карл Либкнехт

Берлин го помни и навеки ще го помни

в онези дни на свойте бури главоломни,

когато в боен ред

вървяха полк след полк из улиците шумни

и речи, музики и тържества безумни

отекваха навред.

Тогава огнедишащият демон на войната

по цялата земя развял бе знамената

на свойта страшна мощ.

Слепци, поведени от хищници-хиени,

звънтяха сабли и летяха настървени

из кървавата нощ.

Като чудовище огромно и свирепо,

Берлин настръхна в своето безумство слепо

и надалеч простре

железните си лапи. Накъдето свърна,

села, градища и полета с гняв обърна

на огнено море.

Но в страшната тъма на таз стихия бесна,

като звезда червена, ярък факел блесна

и трепнаха навред

измъчени сърца. Надеждата възкресе

и над града разбунен зов разле се:

"Младежите напред!"

И ето, сепна се в почуда булеварда:

над него се понесе пурпурна плакарда

и шепа храбреци

развяха знамето на свойта кръв гореща

и екна смело: "Долу таз война зловеща

и нейните жреци!"

И питаше се целий град смутен и смаян:

"Каква е тая дързост? Кой е тоз незнаен

безумец и герой,

тъй властно който вдига смелите младежи

и сам присъда смъртна днеска си бележи?" -

Карл Либкнехт беше той!

*

Берлин го помни и навеки ще го помни,

когато на тълпите гладни и бездомни

подаде огнен знак

и ехото прозвъни сред сърцата млади,

и в улиците запламтяха барикади

под пурпурния флаг.

Тогава стенеха вихрушки януарски,

но техний леден дъх в сърцата пролетарски

разпали гняв и стръв.

И ето, робското море се в миг наежи