Стихосбирката излиза от печат през март 1922 г., поради големия интерес към нея Хр. Смирненски прави още през същата година второ издание, от което са отпаднали стихотворенията Утрешният ден", Веригите на мисълта", Вечният карнавал" и Червеният смях", на тяхно място са включени Огнен път", Към висини", .Пролетно писмо" и Гладиатор", които засилват идейното въздействие на поезията му. Не закъсняват и възторжените рецензии на Георги Бакалов, Георги Цанев и др. За прецизността на Смирненс-ки при подбора на творбите са показателни редакторските промени в текстовете, публикувани преди издаването на стихосбирката - от първото стихотворение Да бъде ден" например са отпаднали моментите, свързани с конкретни събития и имена, за да се очертае по-добре общочовешкият аспект на проблема за светлината и мрака.

Стихосбирката Да бъде ден" е изградена така, че в началото да се изведат социалните и нравствените основания на угнетените пролетарии за бунт - стихотворенията Да бъде ден", Ний", Старият музикант", Братчетата на Гаврош", Уличната жена", Цветарка" и др., след което се откроява готовността на безименните души" за революция. Поетът осмисля не само очакването на бунта, но и неговото осъществяване в държави като Германия, Франция и Русия. Имената на героите са свързани с революциите в тези страни - Карл Либкнехт, Делеклюз. Митологичните, символните и историческите моменти изграждат образа на тълпите, които се борят за свободата си и са не само рушители на стария свят, но и творци на новото. Символите, свързани с огъня, вулкана, бурята, сиянието, висините, очертават идеята за магическото преобразуване на света, който ще преживее разрушението, но ще възкресне отново чрез съзидателната енергия на тълпите. Смисъла на революцията поетът открива между елегията и химна. Всеки от неговите герои носи от болката и възторга, патосът на стихосбирката е възвишен, без да бъде плакатен и схематично идеологичен, макар да утвърждава новата комунистическа идейност. Според Смирненски в бунта трябва да се запазва човешката чувствителност, а не да се стига до безпаметна жестокост. Мечът, колкото и необходим да е той, не може да замени целувката. Това е поетическа идея, която ни е особено потребна, защото реалността постоянно се опитва да я опровергае.