Христо Смирненски

Да бъде ден - Гневът на робите

Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни

и доволството блика навред,

но защо са печални трапезите пищни

и защо властелинът е блед?

Безутешни са вашите светли градини -

пролетта ви орося в сълзи,

и зловещата сянка на бурни години

неотлъчно и властно пълзи.

Първомайския блясък е страннозлокобен,

вред земята тресе се, дими,

и пред вас, изпод тежкия камък надгробен,

страховита закана гърми.

А редят се тълпите бездомни и боси,

над стъгдите разлива се рев.

Като облак високо, високо се носи

и боботи червеният гнев.

Той възбликва сред робските черни талази,

запламтя посред бранни поля -

из ония полета, където полази

огнелика червена струя.

А от него сега потъмнява лазура

и убийците тръпнат навред;

не затихва, не млъква великата буря

и люлее се стария свет.

Безутешни са тези разцъфнали вишни

и в златото ви гибел се крий -

над палати, казарми и пирове пищни

днес червеният призрак се вий.