Христо Смирненски

Да бъде ден - Червените ескадрони

В утрото на светла ера, с факела на нова вера,

идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,

а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,

спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.

Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили,

грохне мъртъв на земята някой воин поразен.

В миг уплашен спира коня, но наново той догоня

стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.

И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,

като вихър отминават ескадрон след ескадрон.

Под копитата извива прах на облачета сиви

и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.

Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити

и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;

сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна -

кратка схватка и наново ескадроните летят...

Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони

погледи са приковани със надежда и любов.

Свил десницата корава, целий свят се днес изправя

стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.

Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда

на световната неправда, на сподавения стон

и човекът да намери зад открехнатите двери

мъртви старите химери на бездушния закон.

Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,

вий - развихрени предтечи на безоблачните дни!

С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход

на възбунените роби, на червените вълни!

И когато сетний камък на обгьрнатия в пламък

и разруха древен замък се отрони в пепелта,

вий слезнете от конете и земята целунете -

възцарете вечна обич, вечна правда на света.