БУНТЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЧОВЕК В СТИХОСБИРКАТА

НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ ДА БЪДЕ ДЕН!

В историята на световната култура и литература няма сериозно явление, което да се е появило случайно.Случайностите бързо потъват под праха на забравата.Българската литература е част от световния литературен процес и за това закономерностите важат с еднаква сила и при нея. В края на Първата световна война явлението литературен персонализъм вече е отминало, но появата на творчеството на Христо Смирненски отбелязва раждането на нова легенда.Още първите му публикации правят силно, макар и противоречиво впечатление.В поредица от хвалебствени или недотам ласкави рецензии и статии той е сравняван с Ботев, по-рядко и с Вазов.Когато поезията му навлиза в реалния духовен живот на публиката, за която е предназначена, той бързо става неин любимец.Стиховете му се рецитират по събрания и вечеринки, името му гърми навред, в неговите огнени слова онеправданите откриват своите собствени преживявания, поетичен израз на съкровените си надежди.Младият поет заговаря за унизителното състояние на своите събратя, за глада и мизерията, за несъвършенството на света, за социалната неправда, за болестите и смъртта вечни житейски спътници на бледоликите му братя.На мястото на изтерзания от вътрешни борби и противоречия самотник от предходната поезия на символистите на преден план излиза новият герой бунтар, разрушител, но и съзидател, човек, който се е родил роб, но със свободен дух.Този герой живее в схлупените бордеи на бедняшките квартали, готов е да работи всичко, не се бои от предизвикателствата, той е честен, състрадателен , но все не успява да се оттласне от блатото на мизерията и бедността.Смирненски проследява неговото раждане, промяната, която настъпва с него, метаморфозата, която превръща роба в творец на собствената му съдба.Появата на този герой и неговият бунт идват по силата на желязна закономерност.В зората на 20-ти век от общата национална ценностна система се отделя идеологията на пролетариата.В началото от социалистическите идеи се увличат всички, те заедно с идеите на народничеството образуват онзи идеологически фон, върху който преминават търсенията и размислите на нашата интелигенция за съдбата на цялата нация.Поетите, които в младите си години се увличат от народничеството и социализма, откриват утопията за индивидуалното съвършенство и насочват цялата си страст и енергия, самопожертвувателната си поетическа мисия именно натам.Социалистическите идеи си остават затворени по страниците на пролетарските издания.Националната енергия, националната визия за бъдещето са другаде и чрез тях се определя в общи линии посоката на българската култура и литература.Това се случва до 1919 година.

Това е годината след най-голямото крушение в новата българска история.Познатият свят се разпада, разрушават се ценностите му.Огромни маси хора, завърнали се от фронтовете, излезли от фабриките, придошли от селата,