Христо Смирненски

Да бъде ден - Бунта на Везувий

Сред тайните на тъмни векове,

с търпение велико прикован,

забил в лазура поглед замечтан,

стои Везувий и в гърди кове

заканата на гневен великан.

И призори по каменната гръд,

по голите замислени скали,

надвисват сини есенни мъгли,

като души, залутани без път,

и с тях скръбта си бурна той дели.

А в черни нощи блесне ли Помпей

с безумни и разгулни празненства,

Везувий дигне троснато глава,

в гърди му гневен трепет се разлей,

но стихне той след миг и занемей!

Отронят само каменни гърди

въздишка глуха в тягостната нощ

и ехото на страшната й мощ

в празнуващите зали се вести

смеха и оргиите да смути.

А сред оргии безумни

тъне празничният град

и всенощно в зали шумни

блика вино и разврат.

Мраморните колонади

знаят всеки тъмен грях

и безстидните наслади

сякаш сплитат се по тях.

Вечер в пясъчни арени

гладиаторският меч

върху братята рождени

шепне смъртоносна реч.

И тълпите са честити,

щом настръхналия лъв

жаждата си с кръв насити -

с топла человешка кръв.

Но по белите туники

черен знак е начертан -

над тълпите многолики

дебне огнен великан.

И ето веднъж великана настръхна

и мълния блесна по гневния лик;

студена струя от смущение лъхна

и трепнаха залите в ужас велик.

И с грохот страхотен Везувий разтресе