Христо Смирненски

Да бъде ден - Безименните души

Над блатата на нашата делничност сива,

де Живота ни дебне злорад,

де Смъртта своя гибелен танец извива -

всекидневно там трепват, блестят и загиват

светлинките на подвига свят.

Милиони души непознати, нечути,

се разтапят на светла роса

и угасват безименни в черните скути

на вековните тайни и вихрите люти,

непогалени с братска сълза.

На челата им никога лаври победни

не потрепват с нетленни листа -

те безмълвно отдръпват завесите ледни

на забравата сънна и скръбни и бледни,

отминават навеки в нощта.

Като морски корали, родени сред бездни,

те се носят в студения мрак,

но смъртта щом ги смаже под лапи железни -

напластяват те остров и в нощи незвездни

Свободата запалва маяк.

А запиташ ли тези звезди неброими:

"Сред житейската сива вълна

вий какво сте?... Що търсите скръбни, незрими?" -

отговарят чрез своето огнено име:

"Светлина, светлина, светлина!"