Д. Талев - Новото и старото- борба и взаимодействие в Железният светилник

Творчеството на Д. Талев е продължение на епичната традиция, установена още с Вазовия роман- епопея Под игото, и отражение на възрожденския подход в пресъсдаването на историята. Стремеж не към докоментално пресъздаване на събитията, а към тяхното човешко осмисляне, отразяване на фактите чрез многообразието на човешките съдби, чрез техните ежедневни битови и духовно- психологичиски измерения.

Тетралогията на Д.Талев(Железният сетилник,Преспанските камбани,Илинден,Гласовете ви чувам) е посветена на живота на македонското население, на неговите борби за духовното и политическо самоопределяне. Авторът разгръща многостранната картина на народни живот , който чрез атмосверата на битовото ежедневие, на нравите и обичате, на народната социална, политическа и нравствена философия отразява духа на историческата епоха. Център на художественото произведение е съдбата и духовният живот на човека и народа, ясно изразени още в първия роман: Ж-с

Романът ни принася в епохата на възраждането, действието се развива в гр. Преспа- скоро след голямата епидемия от чума. Главният герой Стоян Глаушев избягал от родното си село преследван от Осман кехаята. Тук той среща Султана- внучката на прочутия някога, но впоследствие разорил се чорбаджия, която го прибира в къщата си. За нея няма никаква перспектива тъй като за бедните, тя е внучката на хаджи Серафим, а за богаташите е твърде бедна.В съдбата на Султана виждаме първия сблъсак на човека с времето и неговия морал, с неписаните му норми. Героинята се пробужда и изпреварва времето си със своята воля, здрав разум, вътрешна сила и целеустременост:

Не беше лесно човк да тръгне сам против всички, но още повече за една бедна девойка, но хаджи Серафимовата внучка реши да върви до край. Водеше я нейният бистър ум, копнежът и за щастие, нейната гордост.

Бунтът на Султана е бунт на личността срещу изостанолостта на обществото и в него виждаме първите кълнове на възраждането.

Димитър Талев обаче долавя нещо много съществено, че духовното пробуждане и израстване, навлизането на новото става трудно, придружено е с много драматизъм и трагизъм, но все пак то си прави път чрез живи човешки съдби, чрез страданието на хората. С голяма сила тази мисъл е внушена чрез образа на Султана. Осмелила се да се противопостави на традициите, по-късно изостава от общото развитие. Все пак тя получава достъп до обществото, което я е изключило, но веднъж постигнала това, тя става яростен защитник на традициите. Семейството за нея е всичко, и затова за да спаси детето си от хорския неприязън, става причина за неговата смърт. Тази страшна майчинска трагедия още веднъж ни доказва, че новото наистина трудно се възприема и е придружено с много мъка и човешки трагедии.

Идеята за духовното израстване на народа е заложено в образа на Ния. Тя внася движение, промяна. Тя е проводник на промяната на обществените порядки, на иновациите. Именно в това се