Д. Дебелянов - СМЪРТТА

В чувствителната душа на Дебелянов противоречието м/у идеал и действителност резонира по съвсем друг начин. Епохата ,в която се формира поетът ,е белязана от продължителни в войни ,груб прагматизъм ,дехуманизация и бездуховност.Тази социално-историеска противоречивост има своите дълбоки художествено-естетически измерения в българската литература.

Романтичен съзерцател и нежен лирик, Дебелянов обладава вътрешен аристократизъм, присъщ на самотния несретник.Страданието му не е артистична маска ,то е дълбоко човешко ,истинско.Всичко ,за което пише поетът ,е преживяно.Поезията му е един зов за повече хуманност и нравственост ,един неутолим копнеж по красотата и хармонията ,стремеж да се приобщи към хората и невъзможността да стори това.Така се ражда болката ,страданието на Дебеляновая лирически герой ,чийто най -характерни белези са меланхолията и тихата скръб. Лирическото изживяване показва отчужденост от реалността ,противоречие м/у поетовия идеал и действителността.

Темата за смъртта присъства трайно в поезията на Дебелянов ка то израз на личното страдание и на безнадеждността.Повлиян от поетиче-символисти в разработдата на този проблем,Дебелянов надмогва типично-символистичната му интерпретация и я оплодява с нови художествено-есде тически открития.В тях липсва мистичност ,апокалиптичен образ на страданието и болезнено привличане и одблъскване от смъртта.Тя в разрърната в романтична насока като краен възможен изход от реалността и страданието.В много от своите творби Дебелянов обективира смъртта в природната картина.В стихотворението "Посвещение"N2 смъртта покосява вишните -символ на възраждащите се надежди.Контрастът м/у цъфтящита вишни /първа строфа/и мъртвите вишни /втора строфа/ асоциира с душевното състояние на лирическия герой и на самия поет ,с неговите разцъфтели ,а след това умъртвени блянове .Имплицитното присъствие на смъртта зад природния пейзаж е похват ,използван още от П.П.Славейков в цикъла "Сън за щастие".Смъртта при Дебелянов е пряко и персонално идентифицирана.В първото стихотворение от цикъла"Под сурдинка" образът и в въведен с лично местоимение и главна буква:

"-Далече тътне лиха сприя,

и дебне в мрака,дебне - Тя! "

Персонификацията на смъртта и отрежда значението на възлово със тояние в човешкия живот.Личната местоименна форма "тя" е употребена и в "Слънчогледи" и в "Аз искам да те помня все така".Конкретното назовава не на смъртта я превръща в желан жребий ,който избавя героя от "разкаяние и срам".

Смъртта се разгръща на фона на нощта.В N5 от цикъла "Посвещение" лирическият герой изповядва "животът мрачен -непрогледна нощ".Мракът и тишината в природата и оеобено нощта за Дебелянов са алегоричен израз на нощта в душата ,на неразгадаемите тайни в човешкото битие.В "Обичам да гледам през тъмните гранки