Централен герой в поезията на Смирненски е градът. Той не е просто декор на социалната сцена, сред който бавно и неуморимо се разгръща съдбата на неговите бедни обитатели. Градът е одухотворен и сякаш е живо действащо лице, видяно в неговата социална антиномичност. В Цветарка е показана панорамната картина на крайните градски квартали. Потресаващата картина на социалното дъно на големия град разкрива човешкото страдание на границата между живота и смъртта.

В стихотворението Цветарка социалните конфликти придобиват все по-голяма заостреност. Тя идва от появата на новите образи човекът на труда и хищникът, който се възползва от техния труд. Героите от цикъла Децата на града неизбежно срещаме на улицата. Тя е образ-символ на несретното съществуване на хората от социалните низини. Още в първите стихове на Цветарка се срещаме с две главни действащи лица: градът , който трябва да играе роля на родител, и детето на града малката цветарка. В началото тя още не се е появила, но вече присъства алюзията за нейната красота:

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна- / като теменужен остров в лунносребърни води, / и над стръмния и гребен, сякаш болка безнадеждна, / се разтапят в тънката пара бледи есенни звезди.

Поетът не разкрива в детайли историята на момичето, а разкрива образа и в двийение как ходи, как гледа и как говори. Погледът и е смутен, тя пристъпва и предлага цветята плахо, а усмивката и е смирена. Всичко това говори за нейната детска невинност и чистота, за нравствената и непорочност. Само с няколко щриха поетът нахвърля и физическия портрет на девойката със споменаването на рубинените уста , стройното тяло и оприличаването и на чуден цвят:

С поглед смутен и влажен на прокудена русалка / между масите пристъпя и предлага плахо тя: / златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка / и усмивка смирена по рубинени уста.

Цветарката, обикаляща по софийските локали, е беззащитна спрямо човешката безскрупулност и цинизъм, заплашена от похотливите погледи на мъжете, плъзгащи се по тялото и като черни пипала. Когато малката цветарка минава между масите, обгърната от погледи неприветливи , одухотвореният оркестър въздъхва и стихват плачущи акорди. Топлотата и съчувствието на оркестъра е израз на топлотата и съчувствието на лирическия говорител, с които той обгръща прелестния образ на малката цветарка:

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди, / гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак, / понесат се нависоко волнокрили, смели, горди / и се спуснат бавно, плавно като мек приятен смях.

Образът на града, пресъздаден в началото и в края на стихотворението Цветарка, поема функцията на своеобразна художествена рамка. Градът, чието дете би трябвало да бъде героинята, не е истински нейн родител, а хищен похитител, скрил в хищните си пазви хиляди души разбити Ако в началния стих той глъхне заедно със заглъхването на ежедневната суетня в него, то във финала го виждаме да дебне грамаден и задъхан, като че ли е готов да скочи и да прибере в студената си пазва поредната разбита душа. Малката цветарка предчувства своята съдба:

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва / Светлокосата девойка с поглед смътен и нерад, / а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва / хиляди души разбити дебне каменния град.

Човешката нищета и безправие закономерно раждат гневът на поета и неговото обвинение срещу несправедливо устроения свят: безкрайно щедър към едни и безкрайно суров към други. Този гняв неизбежно ще прерастне в бунт, при който децата на града ше тръгнат из улиците му в търсене на възмездие за своя погубен живот. Смирненски обогатява темата за града и човека с нови измерения и изводи,