Цялостен анализ на "Мечтатели" от Елин Пелин

Мечтатели излиза за пръв път в сп. Съвременна мисъл през юни 1910 г. това е творба, която впечатлява с човешкия стремеж към вълшебното, към различното и свръхестественото, което дава силата на хората да се устремят в търсене на своите мечти, чието сбъдване именно се оказва пътеводната искрица, която ги крепи и им дава сили да вярват, да се надяват.Композицията на творбата се основава на изградените два образа на селския доктор чичо Горан и на младия, беден циганин Рустем.

Заглавието на творбата е показателно за истинската същност на проблематиката, която е поставена в него стремежа към мечтателност, към фантастично, към преследване на непостижими, но живи, истински за човешката същност явления любовта е едно от основните. Тя се среща не само в чувствата на Рустем към Акима, но и в прокобата над бялата кукувица, която отстоявайки своите чувства бива наказана и лишена от своя човешки облик, а душата й въплътена в животно, което никой не е виждал т.е. обречена е на самота, избягва хората, защото е лишена от възможността да обича и именно поради това срещу думите, които тя жадува да чуе и които ще й върнат надеждата, тя дава нечуваното имане, което трябва да пази:

Сестрице, бяла кукувице, той те обича още!.

Всичко това показва, че основата на сюжета е въпросът:

Как ще живеем, ако не гоним измамата?

Мечтата измама или не постижима или не, е силата, която дава вдъхновение, кара сърцата на хората да бият неудържимо, като това на Рустем, поразява хората и ги кара да се захласват по недостижимото, далечното, но вълнуващото.

В композицията е вмъкната и идеята за измамната представа на политическия живот изборите, политиците представени като хайдути, пущини.

Тезата на този момент в композицията на творбата е повече от ясна и категорична:

"Сиромах ли си, приятелю, спукана ти е работата. Все ще те лъжат, все на другите маша в ръцете ще си.

Сиромашинката това е истинската същност на живота на обикновения човек такива, каквито са и героите в разказа селският доктор Горан и циганчето Рустем. Именно за тази категория хора истинската красота на битието се крие в недостижимото, което те въплъщават в своите мечти и надежди, в стремежа да достигнат до далечното, непознатото, фантастичното.

Друга характерна черта на композицията е, че действието започва своето развитие едва от третия абзац. Първите два са посветени на пейзажа, в които е поставен героят, неговите действия в търсенето на пиявици. Именно в третият абзац е представено и второто действащо лице в творбата циганчето Рустем:

Далечко из ливадите се щуркаше човек.

.........

- Рустем, хей Рустем!

Описанието на двамата герой се основава на външния им вид. Старият доктор е с с възпретнати до колене крачоли на потурите си, с обрамчена торбичка, гази наведен, шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, пуши с луличката си, захапана накриво, и търси.

Външният вид на младия Рустем е доста по-богато пресъздаден от автора. Лицето му е сухо, младо, мургаво циганско. Калпакът му е вехт и проскубан, над ушите му се вият тежки и черни кичури коса. Ризата на Рустем е скъсана и кирлива, широко отворена, под която се вижда слабото му, стройно тяло. Аленият му пояс също е дрипав, както и потурите, които са разкопчани до колене. Краката на циганина са боси. Но най важното е погледът:Черните му очи гледаха издълбоко като издъно, и в