Цивилизационнни ареали (2)

Китайски цивилизационен ареал

Макар и по-обширен от Индия и по-тясно свързан с останалите части на Азия, Китай също представлява отделен подконтинент. Той е напълно обособен район от ойкумена, съвсем различен от съседните му. На запад достига до Тибет, откъдето водят началото си големите му реки. Като цяло Китай е разположен в умерения пояс от тихоокеанската част на Азия. На северозапад льосовата планинска земя Шанси (Западни планини) разделя китайските равнини от пустинята Гоби. Това е зона от периферията на Голямата безводна афроазиатска диагонала, където климатът през лятото е горещ а през зимата мразовит. На североизток се простира Манджурската равнина, достигаща до необятни северни гори, които започват от Корейските планини и покриват цял Сибир. Климатът в Северен Китай, който е люлката на китайския демографски ареал, е умерен и сух.

Постепенно и почти неусетно в централен Китай започва да се проявява субтропическият климат с характерното за него влажно лято, който на свой .ред преминава в чисто тропичен климат (тропикът на Рака преминава през най-южните части на Китай). На югозапад планинските вериги на Тибет преграждат достъпа към полуостров Индокитай.

Както и в Индия, климатичната еднородност се дължи на мусоните. Те довяват откъм южните морета необходимата за по-качествен растителен живот влага. Тази доминираща за региона особеност е причина климатичните зони в района да са слабо обособени, а тропическите видове растителност от рода на ориза или животинските като манджурския тигър, да се аклиматизират в северните части на Китай. Като цяло пейзажът се променя по-скоро поради промените в релефа, отколкото поради прехода от север на юг.

Това единство на условията за живот се отразява и на човешкия елемент. Различните монголоидни типове се срещат из цялата страна в различни пропорции, но без наличието на чужди елементи. По отношение на физическата антропология не е установено историческо прекъсване. За сметка на това в етнически план единството не е така убедително. Над 93 % от населението произлиза от етноса хан. Останалата част, която е около 80 милиона души, официално се дели на 55 етноса, почти всеки от които сред другите отличителни белези е запазил и своя собствен език. В по-голямата си част тези езици са различни разклонения на сино-тибетското езиково семейство. Това ги сродява с китайския. Големи са групите говорещи мяо, яо, цуанг-донг и дай (таи). Това са хора обитаващи южните планини, откъдето големи групи ще се разселят в Индокитай. Другата основна група е тибетско-бирманската, която от югозапад ще засели Тибет и крайните райони на Индия.

Всички тези етноси от южните райони на Китай ще се окажат жертва на географската експанзия на народа хан, зародил се сред северните плата и равнини, който в течение, ни три хилядолетия постепенно ще се установи в южните райони на подконтинента, при което, останали малцинство другите народи ще бъдат претопени или принудени да емигрират. Преди обаче да се стопят като самостоятелни образувания, те ще придадат на китайската цивилизация много от своите специфични черти. Такива са терасовидното разположение на оризищата, отглеждането на бивола, бамбука и пр. На