Цивилизационни ареали (3)

Югоизточна Азия и Океания

1. Югоизточна Азия

За разлика от своите съседи Индия и Китай, полуостров Индокитай на пръв поглед не разполага с достатъчно условия, които да благоприятстват появата на голяма цивилизация. Полуостровът е разпокъсан на пет тесни криволичещи долини, които се разширяват чак в делтите на образувалите ги реки. А това е сериозна пречка за вътрешните комуникации в тази частг на ойкумена. От друга страна полуостровът е прикачен към континента в района на високия тибетски масив, който по-скоро го разделя, отколкото свързва с останалата част от Азия. За разлика от пъпната връв, която представляват за Индия и Китай големите централноазиатски пътища, през Тибетското плато не са могли да преминат нито съществени културни влияния, нито сериозни етнически придвижвания с изключение на няколко планински народа, слезли на юг. Затова и всички завоевателни вълни и цивилизационни влияния идват в Индокитай единствено откъм морето.

Същата раздробеност и изолираност са характерни и за Малайския архипелаг, който е продължение на полуостров Индокитай. Човешките ресурси там идват от север, след като вече са преминали през Индокитай. Тук също по-късните влияния идват изключително откъм морето. Всъщност географи и геолози смятат че архипелага придобива релеф и ландшафт какъвто се познава сега едва през следледниковия период. По време на доледниковата епоха морското равнище е било толкова ниско, че повечето от днешните острови са били свързани с азиатския континент в общ полуостров, много по-обширен от днешен Индокитай, а дори и от Индийския полуостров. Всъщност в доледниковата епоха пра- полуострова са го делели само няколко пролива от огромния остров, съставен от днешните Нова Гвинея, Австралия и Тасмания. Затова е съвсем естествена цивилизациите на палеолита да са общи за целия азиатски югоизток, който някога е представлявал едно цяло. Едва през неолита може да се установят по-съществени цивилизационни различия. Те са следствия от различните пътища на развития които поемат пространствено разделените от морета етноси.

Дългото съществуване в азиатския югоизток през ледниковата епоха на голям полуостров обяснява наличието на съхранили се в планинските райони на Филипините, Индонезия, Малайзия и Андаманските острови негроидни елементи. Доста по-късно там се установяват и други раси. На първо място това е протомалайската раса, притежаваща твърде малко монголоидни черти. Та обитава вътрешните части на полуастрова и практикува номадско земеселие върху опожарени земи. Следващата раса е вторичномалайска. Тя се установява по-късно край бреговете и носи със себе си употребата на жоелязото, корабоплаването и оризищата. Представена е в лицето на исторически познатите и големи народи кхмери, чам и малайци. Накрая в историческо време от Южен Китай навлизат и представители на южно-монголоидната раса тебето-бирманци, таи и др.

От тези последователни вълни остават езици принадлежащи към различни езикови семейства. Сред негроидните групи единствено изолираните в своя архипелаг андамани са запазили индо-тихоокеанските си езици, която ги сродяват с папуасите. Това е най-стария лингвистичен страт в района. Останалите негроиди са възприели езиците на