Цивилизационни ареали (1)

Индийско цивилизационно пространство

Подконтинентът е най-затвореният от всичките по-основни съставни части на Евразия. Въпреки голямата си повърхност, връзката му с континента е в значителна степен орографска, климатична и човешка бариера. На изток обраслите с гъсти гори планински вериги на Бирма са почти непроходими и откъсват полуострова от Югоизточна Азия. В централната и западната част веригите на Хималаите се простират на разстояние от 3 000 км. Зад тях Тибет (1 000 км в дълбочина и 4 000 м на височина) го разделя от Китай. На северозапад Хиндукуш (Индийската верига" или някогашният Азиатски Кавказ") и Памир (Покривът на света") преграждат връзката на полуострова с централна Азия, а на запад иранските плата, които в по-голямата си част са пустинни, се простират на разстояние 2 000 км между подконтинента и Месопотамия. Всъщност през няколкото прохода в тях най-известните от които са по река Кабул и през дефилето на Хайбер са преминали всичките нашественици в Индия. Този път е Пътят на коприната. Той е използван от идващите на коне от степите нашественици, но също така и от мисионерите, артистите и керванджиите, които успяват да пренесат между средния Изток, Индия и Китай своите религии, изкуства и купища скъпоценни предмети.

Въпреки всичко до развитието на въздушния транспорт в края на XX век, главните търговски връзки на Индия с останалите части на света винаги са се осъществявали по море. Благодарение на океана, в който се врязва Индийският полуостров носещ и неговото име, още от древността Индия поддържа редовни връзки със Средния изток и Китай. Това е пътят, по който проникват и европейците. Ритъмът на сезоните в Индия се определя от дъждоносните ветрове. Те са наречени мусони и духат откъм южните морета. Основна причина са полуостровът да не се превърне в пустиня. Без тях поради тропическото си разположение, подобно на това, което имат Арабският полуостров и Сахара полуостровът би имал и техния климат. Разбира се мусоните не са в състояние да спасят цяла Индия. Всяка година различни райони се обхващат от летни засушавания. Това придава специфичен характер на подконтинента.

Ако Малабарският бряг и половината от Шри Ланка са подходящи за развитието на гъстите гори, то по-голямата част от платото Декан (Юга") и низините на Ганг са покрити с по-редките мусонни гори, наречени джунгли. В тях съжителстват вечнозелени и сезонни растения. За сметка нта това северозападните краища на полуострова, където мусоните рядко достигат, изчерпани водни запаси бележат типичния за безводните области пейзаж - сухи гори, савани и степи, дори същински пустини. Такива са голямата индийска пустиня Тар или Марустхали наречена още Страната на смъртта". Тя е изпъстрена с дюни и оазиси, където единствено спускащите се от Хималаите притоци на Инд образуват в Пеиджаб и Синд културни ивици, аналогични на тези в Египет.

Безусловно съществува индийски антропологичен тип, който е лесно разпознаваем, но този тип, белязан от характерни културни черти, се основава върху уникална, датираща още от най-ранната древност смесица от елементи, присъщи на черната, бялата и жълтата раса.