Цивилизационни ареали (4)

Арабо-мюсюлманска цивилизация

Наред с будизма и християнството мюсюлманската религия е една от трите големи световни религии. Несъмнено по броя на последователите си християнството я превъзхожда, но не и будизмът, независимо дали към него ще причислим населението в китайския цивилизациоиен ареал, където очертанията му са твърде смътни и неясни. Ислямът е по-слабо разпространен от християнството, което е пуснало корени във всички континенти. Преди всичко той е концентриран около зоната на своето първоначално разпространение, т.е. в арабския свят. Оттам успява де отхапе" части от съседните райони. Първо навлиза в Южна Европа, откъдето впоследствие е изтикан. За сметка на това навлиза могщо и неудържимо в Иранското плато, Централна Азия, Индия, малайския свят и Северна Африка. Става въпрос за почти хомогенна зона, в която по-голямата част от народите са белязани от исляма.

Ето защо, ако религията наистина беше най-определящият фактор, би било логично да възприемем цялата тази зона като един-единствен цивилизационен ареал. Случаят обаче не е такъв. Невъзможно е да разделим Черна Африка на две части, едната мюсюлманска, а другата не, да не вземаме предвид връзката на мюсюлманите от Централна Азия с Китай, да подценяваме културното единство на индийския подконтинент, макар и политически разделен или да приемаме индонезийците едва ли не по-близки до арабите, отколкото до останалите народи от азиатския югоизток. Така същинският ареал, където мюсюлманската цивилизация действително е доминираща, се свежда до центъра на цялата широка сфера на ислямско влияние, практически съответстващ на покорените през век от

Хиджра (V в.) и почти изцяло асимилираните от арабите днешни арабски и ирански свят. Поради тези исторически, културни а сега и чисто статистически причини, предпочитаме да означим като арабо-ислямска тази по-ограничена зона, съвпадаща с центъра на мюсюлманския свят.

В действителност този ареал съответства на твърде характерен от географска гледна точка район. Той включва Голямата безводна диагонала, която прегражда афроазиатската зона. В нея от значение са и субтропическите й покрайнини - Магреба (арабския Запад), Сахара, Машрек (арабския Ориент") и иранските плата. Заслужава да се отбележи, че зоните на историческо преливане на исляма съответстват на свързаните с този географски район пространства. Това са степите на централна Азия и Индия, субтропическата част на Средиземноморието и зоната около Сахара. Ще допълним, че тази зона се пресича от големите оазисни линии, където са открити три от огнищата на неолитните, а по-късно и на историческите общества. Това са Египет, Месопотамия и реката Инд. Последната отвежда към четвъртото огнище включващо китайските льосови плата и долината на Жълтата река.

Арабо-ислямският свят е нещо повече от пряк географски и хронологически наследите на първите исторически цивилизации. Той е техен расов продължител и културен наследник. Хората са същите, каквито са били при зараждането на тези цивилизации. Както тогава, така и днес те принадлежат към южните -средиземноморско, югоизточно, анатолийско и индоафганско - разклонения на бялата раса. Днешните им езици също са наследници иа древните и принадлежат на две езикови семейства, намиращи се в контакт от четири хилядолетия. Първото е афроазиатското или още семитско