Цивилизационен подход в историята

За термина цивилизация

Думата цивилизация навлиза в българския език от френския, където се появява през 1734 г, Етимологията й е известна. Произлиза от прилагателното цивилизован (XVIв.), образувано от глагола цивилизовам (XVI в.), който заедно с наречието цивилно (XIV в.) произхожда от прилагателното цивилен (XIII в.), което пък от своя страна е заето от латинското civitas (държава). Понятието държава е тясно свързано с това за град. Принципно и в двете понятия се влага идеята за принадлежност към организирана общност, представляваща или заместваща държавата и семантично свързана с идеята за по-смекчени нрави. По същия начин от гръцката дума polis (град, държава), през латинския език в лицето на прилагателното роlitis се раждат известните ни думи полиция (XIII в.), политика (XIV в.) и полицай (XVI в.), смесвайки и постепенно разграничавайки идеите за нравственост, държавност и обществен ред. Подобна е съдбата и на латинската дума urbs (град), дала живот на прилагателното урбанистичен (XIII в.) и съществителното урбанистика (XVI в.). Заслужава в този ред от мисли да се обърне и внимание на ясно декларираната в обществознанието връзка, че цивилният, градски, урбанизиран човек е също така и буржоа (гражданин) -дума, произлизаща от немските burger и burg. Накрая вследствие на термина цивилизация се появява и думата цивилизатор (XIX в.). Всички тези думи, гравитиращи около корена сite (град), носят в себе си идеята за напредък, развитие, црогрес или по-висш ред. Преди всичко в говоримия език под цивилизация се е разбирало и актът на цивилизоване - процес, предназначен да включи (като промени) и част от онези, които са извън града. В различните общества това са селяните, туземците, диваците. По-късно цивилизацията се превръща в състояние на цивилизованост - съвкупност от качествата, придобити в живота извън природата, докато накрая става сбор от явленията, характеризиращи живота в този друг свят, създаден от човека-гражданин.

Друга ключова дума е думата култура, появила се във френския език през Х век, последвана от думите култиватор (XIV в.) и култивирам (обработвам) (XV в.), като двете значения на думата се разделят едва през XIX век.

Появила се през века на Просвещението, когато френският език влияе на почти всички европейски езици, думата цивилизация се разпространява в почти непроменен вид сред много от тях (английски - civilization, испански - civilizacion, италиански - civilisazione, немски - Zivilisation руски - цивилизация и пр.). През времето, когато европейците напуската границите на континента и правят опити да овладеята икономически, политически и интелектуално света, цивилизацията, цивилизаторската мисия, както и културата са възприемани като нещо единно и неделимо. Постепенно в течение на времето след задълбочаване на познанията си върху света, както и след като осъзнават в дълбочина включително собствените си различия, европейците възприемат идеята, че съществуват толкова култури, колкото езици и народи и че навярно цивилизациите също са различни и многобройни. Така се поставя началото на преодоляващ границите размисъл върху същността на културата и цивилизацията, който продължава и до днес. Най-значителни отлики в разбирането на двете същностни понятия започват да се открояват в немската научна мисъл. На първо време двете понятия са противопоставени на базата на разнопосочните им стилистични отсенки. Гьоте предлага термина Politur вместо Zivilisation като противоположност на Kultur, а към Kultur и Zivilisation немският език добавя и термина Bilding със значение на културна