Циничната философия на лъжепатриота в третия фейлетон от цикъла Разни хора, разни идеали

(Аргументативен текст)

В цикъла Разни хора, разни идеали Алеко Константинов изобразява отблъскващата картина на българската действителност от края на ХХв. Изграждайки различни социанлопсихологически типажи, фейлетонистът изобличава покварата, обхванала всички обществени слоеве.

В третата творба от цикъла авторът представя в сатиричен план циничната житейска философия на лъжепатриота, воден единствено от егоистичния си стремеж за материална изгода. Фейлетонният герой безсрамно спекулира с националните интереси, като по този начин принизява свещенния български идеал до нивото на битовото. Той е неспособен да оцени истинската стойност на възвишената идея и я превръща в средство за собствена облага. Целта му е да се възползва от създалата се политическа ситуция и да подсигури благоденствието си. Избраната композиционна форма на монолога позволява пълното саморазкриване на персонажа, което доказва неговата морална деградация и духовно падение.

Още в началото на третия фейлетон Алеко Константинов започва да изгражда образа на псевдопатриота. Описаната камерна обстановка и присъствието на представител от нашата партия предразполагат към цинична откровеност. Фейлетонният герой поставя над всичко келепира и се стреми по всевъзмножни начини да се облагодетелства - за него възвишеният идеал за освобождението на Македония няма никаква нравствена стойност. Амбициите му са свързани с задоволяване на материалните му потребности, с което образът на солунската митница се превръща в нарицателно за користните и егоистични интереси на персонажа.

Последвалите разсъждения във връзка с македонския въпрос разкриват демагогията на егоиста. Фейлетонният герой критикува Русия, защото не заема ясна позиция в конфликта (Па и Русия си няма хас бе, джанъм: ръг с гърците, ръг със сърбите, че туй политика ли е, моля ти се, а?), но същевременно се надява за решение на проблема от страна на Турция поради затоплените политически отношения с България (... да беше сега изчерпано султанското благоволение, разбирам щяхме да дигнем някоя гюрултийка из Македония, революцийка кое... Ама не му е сега времето, моментът не е благоприятен там е работата!). В разбиранията на лъжепатриота за печеливш начин за преуспяване се открива сходство с възгледите на кариериста от първия фейлетон, тъй като за тях сигурният път за постигането на целта се свързва с покорство и подчинение пред висшестоящите. Константинов заклеймява такова недостойно поведение, което залага на карта националните интереси, като обвързва съдбата на нашите сънародници с низки, егоистични цели.

Духовната ограниченост и моралното падение на политикана намират израз в псевдоидеала, който той преследва - а именно да заеме поста на управител на солунската митница и да обира каймака на еврейските търговци. Той не признава възвишените идеи на идеалистите, дори ги презрително ги назовава