. ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

1.1. Цикъла от празници и обичаи от Баба Марта до

Гергьовден и ролята на фолклора за естетическото възпитание на 6 7 годишните деца

Дърво се вие , дорде е младо

Тази стара максима ни уверява,че социално-нормативна педагогика,захваща своята образователна и възпитателна похватност още при раждането на детето.

Обичаите и обредите от раждането до края на живота са елементи на духовната култура на всеки народ.Те са глътка майчино мляко и късче синьо небе,глътка въздух за живот.Те изграждат специфичното чувство за принадлежност към род и родина,много преди това да стори училището.Ето зощо,училищното образование и възпитание се явява приемник и продължител на народните традиции,които са основен регулатор в културния живот на децата.

Изучаването на традиционната народна култура спомага народите да се чувстват винаги горди,че са част от една или друга нация.Защото тя разкрива онова неизмеримо богатство от идеи,духовни и материални ценности,които отвеждат до корена далеч във вековете.Това привързва хората към миналото на своята родина,прави ги устойчиви и непреклонни към чуждото.

Срещата на децата с традиционната народна култура е не само докосване до голямото изкуство,но и вникване в душата на твореца,в радостите и вълненията,които са го заставяли да го създаде.В народното творчество е отразен духът на народа,неговата нравствена чистота.Всяко създадено от народа творение е откровение,радост или тъга.То се е предавало от поколение на поколение като естетически завет,събрало в себе си